Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
— Защо войник като теб го е грижа за някакъв епископ?
Допълнителната облага от името, с което се ползвам, е, че хората винаги приемат, че знам нещо дори когато твърдя противното. Север ме дарява със съзаклятническа усмивка.
— Гай, носят се слухове. Сигурно си ги чул.
— Представи си — не съм.
— Говорят, че когато е намерен твоят умрял епископ, е липсвало сандъче за документи.
Ха, кога беше успял да стане „моят умрял епископ“?
— Епископ Александър е пишел книга за Константин — компендиум на събитията по време на неговото управление. С каквито и документи да е разполагал, те са били само за това.
Север се навежда към мен.
— Не ме интересува миналото.
Напълно му вярвам. Константин отгледа ново поколение по свое подобие, за което миналото е чисто и просто неудобно. Фамилните богове се затварят в килера, а от старите книги стават чудесни подпалки.
— Знаеш, че в двора има фракции — продължава той. Лицето му е розово и блести от пот.
— Затова го наричат двор. Хората избират страна и играят игрички.
Шегата ми не му харесва.
— Това е сериозно. Говорят, че сестрата на Константин, Константиана, притежава тайно завещание, което той бил написал.
За втори път днес срещам името на Константиана, макар за пръв път да чувам за тайно завещание.
— Кой е наследникът?
— Никой не знае.
— А кой тогава пуска слуховете?
Поглежда ме отчаяно.
— Никой не знае. Шепот, погледи и сенки в мъглата. Ти най-добре от всички би трябвало да знаеш как става.
Вдигам рязко глава: наистина ли мисли това, което каза? Проучвам лицето му, но всичко, което чета по него, е приятелски интерес.
Подцених го. Той може да играе дворцовата игра не по-зле от всеки друг.
— Няма тайно завещание — отговарям аз безизразно. — Дори и да имаше, защо ще е у Александър? Кога наследяването е било решавано от свещеник? Армията е вярна — това единствено има значение. Единствено това е имало значение.
— Времената са различни. Това е нов век.
— Всеки век смята така.
— А възрастните си мислят, че нищо не се променя. — Поглежда ме съжалително, сякаш иска да каже, че ми е дал възможност. — Сега християнството е онова, което обединява света.
Изучавам го още по-внимателно. Носи кожен ремък около врата си: той потъва под туниката му, но когато накланя глава назад, мога да зърна извития люспест гръб на бронзова риба.
— Помня, когато ти беше гарван, а аз скорпион — казвам аз.
Север ме поглежда така, сякаш съм почнал да бълнувам, сякаш изразът не означава нищо и не го е чувал натъпкан заедно с другарите си във влажно мазе, където пръстта на границата се просмуква през камъните. Сякаш никога не е коленичил пред мен, за да мога да сложа знак с кръвта на мирта на челото му и да го въведа в мистериите, които отчаяно искаше да научи.
— Да вярваш в бог, който не съществува, е чиста суета. — Трябва да е научил това изречение от някого от своите свещеници: прекалено умно е, за да е негово. — Христос постави основите за вселената и Той е Онзи, който ни усъвършенства.
Няма смисъл да споря. Бих могъл да го обвиня в предателство заради отричането от старите богове, но стрелите ми няма дори да го одраскат. На него не му пука. Не го интересува миналото, дори неговото собствено.
— Защо сте тук? — питам аз.
— Цезар Клавдий се тревожи за здравето на баща си.
Превод: Константин е възрастен човек. Ако нещо се случи, Клавдий иска неговият човек да е на място, за да охранява наследството му. Не е за чудене, че се е скрил тук, за да наблюдава двореца от другата страна на залива. Ако Константин научи, ще прати Север до края на живота си да брои чайки на някоя скала в Егейско море.
— Видях Август преди два дни. Можеш да се върнеш в Трир и да докладваш, че беше в отлично здраве.
Север кимва, сякаш моите сведения са полезни. И двамата знаем, че никъде няма да ходи.
— Валерий, трябва да науча всичко за завещанието. — Беше зарязал обръщението „генерале“. — В двора има фракции и кой знае какво могат да направят, за да лишат Клавдий от наследството му.
— Константин държи на собственото си мнение повече от всеки друг живял на земята.
— Въпреки това може да бъде разколебан от слухове. Както сам добре знаеш.