Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
Отново забива нож в сърцето ми. Няма как да е случайно, макар да не можеш да прочетеш нищо по неговото благоразумно любезно лице. Гняв и срам бушуват у мен. Иска ми се да го хвърля във водата и да го държа под вълните, докато рибите не изгризат завинаги тази усмивка от устата му.
— Север, ти все още си гарван, дори да не си спомняш онези дни. Кацнал на клон на дървото, очакващ вятъра да довее миризмата на смърт.
Това е последното ми нападение, но то не го трогва. Единственото, което предлага, е снизхождение с лека отсянка на разочарование. Никога не съм имал свое семейство; беше ми спестено преживяването да видя как потомството започва да се отнася към родителите си като към своите собствени деца. Сега научих какво е усещането.
— Лодката ще те откара обратно.
Не ме изпраща. Когато стъпвам на пристана обаче, един последен въпрос долита отгоре:
— Питал ли си се защо Константин помоли човек, който не знае нищо за Църквата, да разследва смъртта на епископа?
Защото ми има доверие.
Не го казвам. Защо да се излагам на още подигравки?
17.
Рим — днес
До последната секунда тя не можа да отгатне какво ще правят с нея. Със завързани очи я извлякоха обратно по стълбището и до колата, после пътуваха цяла вечност. Ръката на тила й не се отпусна нито за миг. Лежеше свита на топка с лице във вонящото повърнато, преживявайки наново кошмарите си. Вилата на брега, тъмният музей и всички ужасни места на земята, където е била. Различни гласове говореха у нея, преплитащи се призраци. Хектор, който я предупреждава: Прекарваш твърде много време в преследване на мъртъвци, трябва да излезеш, за да глътнеш въздух. Майкъл на плажа през някаква ваканция: Никога не се обвързвай емоционално. Докладите, които беше писала — безстрастни и точни. Свидетелите са видели как жертвата е била натикана в колата от непознати мъже; осем часа по-късно са я открили мъртва в гората.
Само когато дойдоха за мен, нямаше никакви свидетели.
Неочаквано колата спря. Отвори се врата. Почувства тласък в гърба и след това разтърсващ удар, когато падна тежко на рамото си. Над главата й вратата се затръшна. Чу рева на двигателя и свиренето на гумите, а избълваните в лицето й от ауспуха газове я задушиха. След това настъпи тишина.
Смъкна качулката от главата си и се озова в блясъка на натриевите лампи на градската нощ. В далечината чифт стопове завиха зад ъгъла и изчезнаха.
Беше сама. Над главата й шумяха чинари; фин дъждец мокреше бузите й и отмиваше сълзите. Изправи се на крака и залитна към каменната стена на метър и нещо от нея. Долу, окован в бетон, Тибър неизменно течеше. На около двеста и петдесет метра нататък по течението видя мост, а от другата му страна грамадата на затвора Траставере, който се издигаше до нейния хотел.
Почти са ме докарали до вкъщи. Усети го като едно последно завъртане на ножа в раната.
Залитна през моста и заблъска по вратата на хотела, докато не й отвориха. В стаята си извади всички възможни одеяла от шкафа, струпа ги на купчина върху леглото и пропълзя под тях.
Заспа едва на разсъмване и когато се унесе, сънищата бяха жестоки.
Спа до обяд, когато с трясък влезе камериерката и уплахата накара Аби така да се разпищи, че мъжът на рецепцията я чу и долетя в галоп.
Взе си душ и се облече. След това се отби в малкото кафене на ъгъла и изпи три чаши еспресо, седнала на висок стол пред бара. Неколцина мъже се опитаха да я погледнат в очите, но изражението й беше толкова яростно, че бързо подвиха опашка.
Аби се ровеше из спомените си от предната вечер. Все още бяха ярки и болезнени: трябваше да се отнася внимателно към тях, подобно на патолог с гумени ръкавици. Една цигара би й помогнала, но над бара имаше знак „Пушенето забранено“ и тя не искаше разправии.
Питала ли си се някога защо не си мъртва?
Драгович също не знае, помисли си тя. Във вилата се е случило нещо, което и той самият не разбира.
Все още й се струваше невероятно. Преди два дни Драгович представляваше само заглавия и слухове, плашило в сенките на световната сцена. А сега беше действителност, като брада, която стърже по кожата на бузата й. Кафената й чашка затрепери на чинийката си.
Двама мъртъвци, но само един труп.
Трябва да има още някого. Някой, който е спрял убиеца и е повикал полицията. Който й е изпратил писмото с адреса на Майкъловата сестра, а след това текстовото съобщение, докато беше в Британската библиотека. Мога да помогна.