Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
Мистър Пикуик, както вече казахме, беше напълно изтощен и тъкмо щеше да се откаже от гонитбата, когато шапката биде устремно отвяна към колелата на едно ландо, изтеглено в редица с още половин дузина други возила на мястото, гдето го бяха довели стъпките му. Съзирайки благоприятния момент, мистър Пикуик се хвърли стремително напред, възстанови своята собственост, надяна я на главата и спря да си поеме дъх. Не бе стоял тъй и половин минута, когато чу нечий развълнуван глас да вика неговото собствено име и той позна в него гласа на мистър Тъпман, а когато вдигна очи, видя гледка, която го изпълни с изненада и удоволствие.
В открито ландо с разпрегнати коне — за по-голямо удобство в това претъпкано място — седяха пълен възрастен джентълмен със син жакет и лъскави копчета, брич от рипсено кадифе и високи ботуши; две млади дами с шарфове и пера, един млад джентълмен, явно влюбен в една от дамите с шарфове и пера, една дама на неопределена възраст, вероятно леля на гореспоменатите госпожици, и мистър Тъпман, тъй разположен и непринуден, сякаш принадлежеше към това семейство от най-ранно детство. Към задната част на ландото бе завързана калпаклия кошница с огромни размери — една от тези кошници, що винаги събуждат в съзерцателната душа мисли за студено пилешко, езици и бутилки вино, — а на капрата седеше задрямало дебело червенобузесто момче, което всеки съобразителен наблюдател още от пръв поглед би сметнал за главен отговорник на разпределяне на благата в гореспоменатата кошница, щом съответно дойдеше време за тяхното потребление.
Мистър Пикуик бе хвърлил бърз поглед върху тези привлекателни неща, когато отново бе приветствуван от верния си последовател.
— Пикуик, Пикуик! — извика мистър Тъпман. — Качете се тук горе. Побързайте.
— Хайде, елате, сър. Моля, покачете се — рече пълният джентълмен. — Джо! Дявол да го вземе това момче. Пак е заспало. Джо, пусни стълбичката!
Дебелото момче бавно се свлече от капрата, спусна стълбичката и любезно задържа отворена вратата на ландото. Точно тогава пристигнаха и мистър Снодграс и мистър Уинкл.
— Място има за всички ви, господа — покани ги пълният човек. — Двама вътре и един отвънка. Джо, стори място за един от тези джентълмени. Хайде, сър, идвайте. — И като протегна ръка, пълният джентълмен се понапъна, докато изтегли в каретата първо мистър Пикуик, а след това мистър Снодграс. Мистър Уинкл се покачи на капрата, дебелото момче се закандилка нагоре, кацна до него и тутакси заспа дълбоко.
— Е, господа — подхвана пълният джентълмен, — много се радвам да ви видя. Добре ви познавам, господа, макар че вие май не ме помните. Няколко пъти съм идвал вечер във вашия клуб, лани през зимата. Случайно се натъкнах тук на нашия приятел мистър Тъпман тази сутрин и много се зарадвах да го видя. Е, как сте, сър? Ама право да ви кажа, наистина изглеждате много добре.
Мистър Пикуик поблагодари за любезните думи и сърдечно стисна десницата на пълния джентълмен с високите ботуши.
— Е, а вие как сте, сър? — обърна се пълният джентълмен към мистър Снодграс с бащинска загриженост. — Прекрасно, а? Е, тъй трябва, тъй трябва. А вие как сте, сър (към мистър Уинкл)? Е, драго ми е да ви чуя, добре всичките, много ми е драго наистина. Това са щерките ми, господа, моите девойчета; а туй е сестра ми, мис Уордл. Да, да, тя е стара мома, но не е съвсем за изхвърляне, сър… а? — И пълният джентълмен закачливо смушка с лакът мистър Пикуик в ребрата и се засмя от все сърце.
— Бо-о-же, братко! — каза мис Уордл с укорителна усмивка.
— Истината си е истина — отвърна пълният джентълмен. — Никой не може да я отрече. Господа, моля за извинение, това е моят приятел мистър Тръндл. А сега вече всички се познавате, нека се чувствуваме весели и щастливи и нека видим какво ще стане по-нататък. Нали така?
И тъй, пълният джентълмен си сложи очилата, мистър Пикуик си измъкна далекогледа, всички се изправиха в ландото и всеки занаднича иззад нечие рамо да види хода на военните маневри.
Поразителни наистина бяха тези маневри: една редица стреляше над главите на друга редица войници и после си плюеше на петите; след това пък другата редица стреляше над главите на трета редица и на свой ред побягваше; после образуваха карета с офицери по средата; после заслизаха в рова посредством пожарникарски стълби и се заизкачваха на отвъдната страна със същия способ; и събаряха издигнати кошове барикади и въобще показваха възможно най-голяма храброст. След това захванаха тъй да тъпчат дулата на огромните топове на батареята, служейки си с някакви исполински тояги, тъй ги заредиха, преди да запалят фитилите, че когато гръмнаха, тътенът бе толкова ужасен, щото въздухът заехтя от писъците на дамите. Младите госпожици Уордл дотолкова се бяха уплашили, щото мистър Тръндл се видя заставен да прихване едната от тях през кръста, докато мистър Снодграс подкрепяше другата, а сестрата на мистър Уордл изпадна в такова страхотно състояние на нервно смущение, та мистър Тъпман счете за безспорно наложително да обгърне кръста й, за да може тя въобще да стои на нозе. Всички бяха обхванати от голяма възбуда с изключение на дебелото момче — то си спеше тъй сладко, като че ли грохотът на топовете за него бе обичайната му люлчина песен.