Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Мистър Барнакл щеше да го приеме. Желае ли посетителят да се качи на горния етаж? Желаеше и се качи; в гостната намери самия мистър Барнакл, прострял ногата си на стол — точно олицетворение и въплъщение на това, как да не се върши нищо.
Мистър Барнакл беше останка от по-добро време, когато страната не беше толкова скъперническа и Министерството на разтакането не беше толкова нападано. Дълго време бе обвивал той около врата си диплите на бялата вратовръзка, а около врата на страната — примката на книжната бюрокрация. Маншетите и яката му потискаха, потискащи бяха и гласът, и държането му. На жилетката му висеше верижка с връзка печати; палто и жилетка, закопчани до задушаване, панталон без нито една гънка и корави обуща. Беше великолепен, внушителен, съкрушителен, недостъпен. Изглеждаше, че цял живот позира пред сър Томас Лоурънс12.
— Мистър Кленъм ли? — осведоми се мистър Барнакл. — Седнете.
Мистър Кленъм седна.
— Търсили сте ме, както изглежда, в Министерството на разтакането — каза мистър Барнакл, произнасяйки предпоследната дума така, като че ли се състоеше от двадесет и пет срички.
— Позволих си тази смелост.
Мистър Барнакл наведе тържествено глава като човек, който иска да каже: „Не отричам, че е смелост; позволете си още една, като ми кажете по каква работа сте дошли.“
— Позволете ми да кажа, че бях няколко години в Китай, съвършено чужд съм в родината си и нямам никаква лична подбуда или личен интерес в проучването, което правя.
Мистър Барнакл почука с пръсти по масата и тъй като сега позираше пред нов непознат художник, сякаш искаше да каже на посетителя: „Ще ви бъда задължен, ако успеете да ме представите в сегашното ми величествено изражение.“
— В затвора Маршалси намерих един длъжник на име Дорит, който се намирал там от много години. Искам да разуча обърканите му дела, за да разбера дали не ще бъде възможно след толкова време да се подобри нещастното му положение. Споменаха ми, че мистър Тайт Барнакл е представител на една влиятелна група от неговите кредитори. Правилно ли съм осведомен?
Тъй като един от принципите в Министерството на разтакането беше никога, по никакъв повод да не се дава пряк отговор, мистър Барнакл каза:
— Възможно е.
— Мога ли да запитам като чиновник на короната ли или като частно лице?
— Възможно е, сър — отговори мистър Барнакл, — Министерството на разтакането да е препоръчало… Възможно е… но не мога да твърдя… че е бил даден ход на оплакване срещу неплатежоспособността на фирма или съдружие, в което е участвувало това лице. Въпросът може да е бил представен по официален ред за разглеждане в Министерството на разтакането. Министерството може да е изготвило или потвърдило писмено нареждане с такава препоръка.
— Предполагам, че в случая е станало така.
— Министерството на разтакането — каза мистър Барнакл — не отговаря за предположенията на частни лица.
— Мога ли да запитам как бих получил официални сведения за действителното положение на случая?
— Всеки представител на… обществото — каза мистър Барнакл, споменавайки това тъмно същество неохотно като свой естествен враг — може да прави справки в Министерството на разтакането. Формалностите, които трябва да се спазват при такива справки, могат да се научат в съответната служба на министерството.
— Коя е тази служба?
— Ще трябва да ви отпратя — отговори мистър Барнакл, като позвъни — към самото министерство за официален отговор по този въпрос.
— Извинете, че ще напомня…
— Министерството е достъпно за… публиката — мистър Барнакл всякога се позапъваше пред тази нахално звучаща дума, — ако публиката се обръща към него според официално установените правила; ако… публиката не спазва официално установените правила… ще трябва да се сърди само на себе си…
12
Лоурънс (сър Томас) — виден английски портретист — 1769–1830).