Тайния дневник на Източната перла
- Автор: Линдли Морийн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-705-3
- Переводчик: Йолина Миланова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайния дневник на Източната перла». Краткое содержание книги:
Романът проследява трескавата житейска съдба на реално съществувалата Йошико Кавашима — пленителна и противоречива личност, свикнала да живее на ръба, да блести в обществото денем и да се бори с демоните си нощем, способна да манипулира човешки съдби в опит да открие собствената си същност.
Когато се върнах на кораба, забелязах присъствието на нова пътничка — елегантна млада японка с дълга до глезените пола и кожена яка. Беше се облегнала на парапета и пушеше френски тютюн, познах го по миризмата. Беше с невъзможно високи токчета и късо подстригана синкавочерна коса. До краката й имаше малък куфар от змийска кожа, очевидно доста скъп.
Тя ме поздрави с американското „Здрасти!“ и ми предложи цигара. Представи се като мадам Хидари и ме попита дали говоря английски.
— Да, малко, но съм отвикнала — отвърнах, като й благодарих за цигарата. — Но ти си японка, защо да си говорим на английски?
— П-просто за уп-пражнение — усмихна се тя. Забелязах, че леко заекваше. — Обичам всичко американско — езика им, модата, музиката, п-просто всичко.
— Аз пък обичам почти всичко японско. Но с удоволствие ще си поупражнявам английския с теб.
Тя се засмя, запали цигарата ми със сребърна запалка и после приятелски докосна рамото ми и ми каза, че съм много красива и че се радва, че двете ще си правим компания по време на пътуването.
От мига, в който видях Тамура Хидари застанала на палубата с осанка на киноактриса, знаех, че двете бихме могли да станем приятелки. Харесваше ми как се облича, как пали цигара след цигара и не ги допушва, как ме гледа в очите, докато говори, все едно съм най-интересният човек на света. Харесваше ми също така вълнението, с което подхождаше към всичко и което придаваше цвят и драматизъм дори на ежедневните неща. Тамура имаше излъчването на звезда — нещо рядко срещано в Япония. Тя беше красива по свой неповторим начин и също както повечето красиви жени, които познавах, понякога те караше да се питаш какво всъщност я прави толкова привлекателна. Чертите й не бяха изящни и, взети поотделно, бяха по-скоро обикновени, но общото впечатление беше изключително въздействащо — на жена с дух и със стил, модерна и независима. Тя подчертаваше очите си със сенки, което им придаваше загадъчност. Имаше фино носле и плътни бледи устни — никога не слагаше червило. Тялото й беше слабо и стегнато като на момче, а парфюмът й ухаеше на жасмин — любимата й миризма. Ядеше малко и покоят беше непознато за нея състояние. Произнасяше „п“-то с леко заекване, което намирах за много симпатично. Крехкото й тяло криеше неподозирано силна воля — нещо, по което двете си приличахме.
Тамура беше вдовица на бизнесмен, починал твърде млад. Така тя се беше оказала сама с малката си дъщеричка, с дребен бизнес и с недвижима собственост в китайския студентски квартал на Токио, която даваше под наем. Беше ходила в Кагошима по работа — да нагледа една от фирмите си, която възнамеряваше да продаде.
— Бизнесът е мъжка територия. Но всъщност, ако им се даде шанс, жените се справят с него учудващо добре — убедено заяви тя.
Тамура ми каза, че е съвсем сама, защото не поддържа никакви връзки със семейството на покойния си съпруг. Те обаче задържали дъщеричката й и не й позволявали да я вижда. Бяха се опитали да й вземат и бизнеса, но не успели, защото съпругът й бил вписал и нейното име в документите за собственост.
— Но знам, че никога няма да се откажат. Ще се борят със зъби и нокти и ако остана в Япония, не ме чака нищо добро.
Свекър й бил прикован на легло след прекаран удар и не можел дори да говори, така че не би могъл да се изправи срещу нея в съда.
— Засега съм сама срещу свекърва си и успявам да устоя на натиска, но се боя, че ако тя привлече за съюзник съпруга на дъщеря си, борбата ще стане неравностойна и има опасност да изгубя всичко.
Те искали Тамура да живее под покрива им, за да я контролират, но само лицето на свекърва й можело да я докара до лудост или самоубийство. Съпругът й бил единствен син. Родителите му имали още седем дъщери, но възлагали всичките си надежди на него и след ранната му смърт не можели да понесат младата му вдовица да продължи с живота си.
— Сигурно им се струва несправедливо, че синът им е умрял, а аз съм жива. Но явно боговете са решили така.
В последно време Тамура разширила бизнеса си, като започнала да осигурява на бизнесмени и политици „компания за кафе“. Това били млади момичета, алтернатива на отживелите времето си гейши, които все повече млади мъже намирали за скучни, а на по-възрастните им се искало нещо по-различно. Момичетата на Тамура се обличали в западни дрехи, парфюмирали косите си и танцували „по американски“. Те не се притеснявали да пушат на публични места и били забавни компаньонки за мъжете, на които маниерниченето на гейшите им се струвало досадно. Тези момичета също приемали пари и подаръци от мъжете, но за разлика от проститутките били образовани и модерни жени, с добро положение в обществото.