Освобождението на Атлантида

- Ако имах време да хваля упорити воини, бих започнал с теб след като знам как ти и останалата част от Седемте искате да покажете колко сте свирепи и неудържими. Трябваш ни цял, така че стой мирен преди да съм загубил и последната си капка търпение.

Показвайки зле прикрития си лош характер, Алексий изсумтя нещо като „жреците все се намесват“, под носа си, но направи това, което Аларик бе наредил. Раната определено не беше драскотина и Алексий трябваше да е радостен, задето се бе измъкнал, без да изгуби съзнание. Аларик бързо излекува раната, огледа още веднъж, за да е сигурен, че цялата мръсотия и кръв са изчистени и призова вода, която да почисти главата му

След като приключи, Алексий отстъпи назад, все още мърморейки си под носа, но погледна към Аларик и се засмя.

- Да си призная, чувствам се много по-добре. Явно вие, плъховете в храмовете си имате своите предимства.

- Радвам се, че съм полезен - отвърна му Аларик сухо. - Поне ти се въздържа да се цупиш, за разлика от Денал...

Денал. Мисълта за воина, които бе тръгнал с Куин, вледени кръвта му Беше ли достатъчно добър в битка, за да защити Куин, ако тя се нуждаеше? Опита се да изкаже всичките си притеснения с една дума, но гласът му внезапно загрубя.

- Денал?

Алексий поклати глава.

- Дори не го споменавай. Всички го смятаме за младок, но не забравяй, че даде живота си, за да спаси бъдещата кралица и съпруга на Конлан. Върна се само защото тя също жертва живота си. Битките, на които стана свидетел, го състариха, направиха го по-опитен. И не само това, Конлан и Вен не са го избрали да стане част от Седемте без причина.

Преди Аларик да му отговори, един от бунтовниците се приближи към него. Беше жена с тъмни очи и лек загар.

- Трябва да заведем ранените в болницата. Сигурен ли си, че можем да тръгваме?

Жената едва обърна внимание на Аларик, но за сметка на това обърна пълен с уважение

поглед към Алексий. Носеше лък и стрели, сякаш бе свикнала с тежестта им върху тялото си, а на двете й дълги бедра бяха прикрепени ками, чиито дръжки се виждаха одалеч.

- Всичко е наред, Грейс. Джак се погрижи за шейпшифтърите, които блокираха джиповете преди двамата с Куин да тръгнат заедно с Денал. Кажи на останалите, че се изтегляме. Ти ще караш, аз ще нося пушката.

Тя кимна и си тръгна, а Алексий продължи да я гледа втренчено.

- Все още смятам за грешно жените да използват оръжия и да влизат в битки - каза толкова тихо, че Аларик едва разбра думите му.

- Но те го правят за бъдещето си, за това на децата си. Защото светът им е покварен от вампири и подивели шейпшифтъри. Коя сила е по-могъща от тази на майката, която се грижи за детето си?

Алексий кимна и продължи да наблюдава жената, която се приближи към останалите и им нареди да съберат ранените. Най-сетне отмести погледа си и го насочи към Аларик.