Освобождението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-25-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Освобождението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Принц воин…
Лорд Джъстис е направил най-голямата саможертва, за да спаси брат си и е платил с неописуемо мъчение. Сега се е завърнал, спасен от смъртта, с разклатен ум и с мисия, от която не може да избяга – трябва да намери изгубената Звезда на Артемида. Но красивата човешка жена, която се е заклел да защитава е застрашена от зло, което може да унищожи и двамата.
Жена на науката…
Артефактите от Атлантида говорят на д-р Кийли Макдърмът и също така й показват видения от отминали животи. Древното откритие я хвърля в свят между миналото и настоящето, между реалността и илюзията и когато се среща със свирепия воин на Атлантида, който е назначен да я защитава, се разкъсва между страх и изкушение. Докато световете им се сблъскват, същото се случва с опасността и желанието.
Овцата падна на колене и започна да дърдори нещо неразбираемо. Вонос въздъхна.
- Наистина започва да ме дразни - каза на мъжа, който командваше. - Може би ти ще благоволиш да преведеш преди да съм убил всички ви?
- Страхува се от това какво ще ни сторят местните вампири, ако не си съдействаме с тях -обясни нетърпеливо водачът им.
- Това изобщо не ме интересува - прекъсна го Вонос. - Искам да сте наясно, че местните вампири не представляват заплаха. Тяхната небрежност не ни се нрави.
Мобилният му звънна и той вдигна пръст, за да ги предупреди да запазят мълчание. Не можеше да отрече, че тези овце бяха добри с технологиите. Обичаше Айфона си. Може би трябваше да превърне, онзи приятел, Стив Джобс?
Погледна към дисплея и след като видя името, изписано на него, разбра, че е личният му асистент, един от малкото вампири, на които имаше доверие. Натисна зелената слушалка и отговори.
- Да.
- Получихме спешно обаждане от човека, който е начело на отстъпниците в Охайо - каза асистентът му. - Твърди, че разполага с важна информация.
- Тези хора започват все повече да ме изморяват - отвърна Вонос в слушалката, докато оглеждаше мъжете около себе си, които неочаквано започнаха да отстъпват назад. -Информация от какъв вид?
- Знам, че звучи налудничаво, но говори за Атлантида. Твърди, че воин от Атлантида е отвлякъл негова колежка от офиса й. Наредихте ми да наблюдавам всичко, което можем да използваме срещу атлантите, като предпазна мярка в случай че се опитат да преговарят с правителството на САЩ. Може ли това да ни послужи?
Вонос присви очи и осмисли чутото.
- Тази история не ми изглежда правдоподобна. Атлантите са прекалено внимателни, за да позволят на някой да стане свидетел на нещо така лишено от финес като отвличането.
- Кълна се, че всичко, което казах е истина - заяви асистентът му развълнувано. -Атлантът му е сторил нещо, като контрол на ума, за да го прати в безсъзнание, но не е било за дълго. Лежал е на пода, преструвайки се на припаднал и е чул цялата история. Каза, че новини като тези ще са пагубни за мисията.
- Това ли каза наистина? Пагубни за мисията? Хората и тяхната мания да преувеличават.
- Ще го наблюдавам за известно време. Той е целеустремен. Иска да се изкачи в йерархията и по-скоро да бъде превърнат.
- Безсмъртие. Неуловимата награда за всички тях. Обаче това хвърля известна сянка на съмнение над желанието му Може би е преувеличил, за да получи отличия - отвърна Вонос скептично, но предпазливо си позволи да изпитва оптимизъм. Анубиса щеше да го възнагради, ако подготви добър отбранителен план в случай, че Атлантида се намеси в световната политика. Отвличането на археолог от атлантски воин си беше добър довод.
- Мисля да навестя този мъж - реши Вонос. - Кой е той и къде се намира?
От другата страна на линията се чу разлистване и след секунди асистентът му отвърна:
- Ето го. Д-р Джордж Гренинг, от Щатския университет в Охайо.
Глава 19
Регионалната щабквартира на бунтовниците, Сейнт Луис
Аларик пристъпи от портала в сцена на контролиран хаос и веднага се огледа за атланти. Алексий, чиято златиста коса бе сплъстена от кръвта, полепнала по нея, стоеше близо до голата стена на складовите помещения на щабквартирата и раздаваше заповеди на въоръжените хора, които ходеха напред-назад. Повечето от тях накуцваха или носеха ранените си другари.
Аларик се намръщи, когато вдиша парливия остатъчен аромат на барут, който се носеше във въздуха. Кристоф се облегна на една, покрита с графити стена, наведе се и се подпря на бедрата си с ръце. Аларик забеляза слабия остатъчен синьо-зелен блясък около Кристоф. Воинът вероятно бе използвал огромно количество енергия.
Не можеше да види Денал. Нито пък Райзън, Джак или Куин. Разкъсващо чувство стегна гърдите му, когато си помисли за Куин, но отказа да позволи да го превземе. Тя щеше да е добре. Трябваше да е така.
Ако Куин умреше, то тогава той нямаше да има причина да съществува.
Независимо, че му даде да разбере, че в неговото бъдеще няма място за нея, само мисълта, че е жива някъде там - правеше пустошта, която той наричаше живот, по-поносима.
Аларик бе върховен жрец, пленник на прищевките на боговете. Тя - лидер на бунтовниците, измъчвана от спомените за жестоки дела. Няма начин да са заедно, в каквато и да е потенциална реалност, която им предлагаше надежда за това.
Но мисълта за смъртта й разбиваше всички надежди, защото не би могъл да я преживее. Започна да се разхожда, а когато Алексий зърна лицето му, прекрати заповедите си и се обърна към него.