Нишката на покварата
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9549395146
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нишката на покварата». Краткое содержание книги:
Докато новият император си мисли, че управлява Сарамир, покварата на вещерските камъни разяжда земята, отравя посевите и изражда животните. Чаросплетниците се възползват от новия си статут, за да вършат потайните си скверни дела и хвърлят в ужас цялата империя.
— Няма никакъв маскарад, госпожице Мишани — каза домакинът й, докато нагласяше фитила на една от лампите. — Ако исках да ви убият, можех да го направя по много начини и с далеч по-изтънчени средства. А ако исках да ви предам на баща ви, също щях да го сторя без никакви проблеми.
— Тогава защо продължавате да играете тази игра? — попита тихо младата жена. Макар и кална, мокра и раздърпана, самоувереността й се бе възвърнала и тя изглеждаше страховито за толкова дребничка жена. — Собствените ви думи ви опровергават. Знаете за разрива между мен и баща ми. Знаели сте от самото начало. Ако не сте искали да ми причините никакво зло, защо тогава настоявахте да ви дойда на гости? Прекрасно знаехте как се чувствах през тези дни — нима ви доставяше удоволствие да ме измъчвате? Как не ви е срам? Правете с мен каквото искате, след като държите всички карти; ала стига с тези преструвки, Чиен, че започна да става досадно.
— Вие очевидно сте забравили кой съм аз и коя сте вие, след като ръсите оскърбления с такава лекота! — възмути се търговецът, отдавайки се на гнева си. — Преди да си изхабите отново дъха, за да ме наречете безчестен, поне си дайте труда да ме изслушате. Наистина знаех за настъпилата промяна в отношенията ви с баща ви, както и това, че той иска да ви върне при себе си. Знаех също така и че пристигането ви в Окхамба не е останало скрито за търговците, работещи с баракс Авун. Успели сте да отплавате от Сарамир, без да ви забележат, макар че само боговете знаят какъв късмет сте имали, че да се изплъзнете от погледа му; обаче още на мига, в който сте стъпили в Кисантх, са ви набелязали. Щели са да изчакат, докато се върнете в Сарамир, да видят с кой кораб сте пътували, след което са щели да ви проследят и отвлекат. Това бяха хора на баща ви. Аз нямам нищо общо с тях. Всъщност заради вас се изправям пред сериозен риск и най-вероятно сега баракс Авун ме смята за негов враг!
Мишани беше доволна, задето го бе разгневила. Знаеше как да го изкара от равновесие; бе научила това по време на тези пет дни, които бяха прекарали заедно.
— Продължавайте — рече тя. Беше й станало интересно.
Чиен си пое дълбоко дъх и започна да крачи из стаята.
— Бях уредил каляска, която да ни вземе от пристанището и да докара вас и вашите приятели тук, преди хората на баща ви да могат да се доберат до вас. Заплетеният маршрут през ханзеанските улици беше предохранителна мярка, в случай че ни проследят; мислех, че сте забелязали това. Местоположението на моята резиденция не е широко известно. — Той махна неопределено с ръка. — Знаех, че приятелите ви щяха да са в безопасност, но не и вие. Бяхте ми казали, че ще се отправите на юг — не можех да допусна това. Не и докато не откриех какви хора е наел баракс Авун. Щяха да ви нападнат, преди да сте изминали и десет километра по Големия път на подправките. — Домакинът й я погледна в очите. — Ето защо реших да останете тук, под моята закрила, докато хората ми научат повече за опасностите, които ви грозят.
— Това ли наричате закрила? — попита спокойно Мишани. — Едва не ме убиха, Чиен. Мисля, че при тези обстоятелства е напълно разбираемо, ако доверието ми към вас се е пропукало.
Търговецът сведе очи към пода.
— Абсолютно права сте. Нямате представа колко се срамувам от себе си, госпожице Мишани. Не съм ви измъчвал, нито предал. Просто се опитах да защитя живота ви и се провалих.
Дългокосата девойка му хвърли хладен поглед. Обяснението му звучеше правдоподобно, ала въпреки всичко тя не можеше да се отърве от чувството, че има нещо гнило в цялата работа. Защо обаче Чиен щеше да си прави труда да си измисля тази версия? Та нали, ако искаше да й направи нещо лошо, вече щеше да го е сторил? Защо бе убил собствените си хора? Мишани предположи, че това е било трик — убивайки похитителите й, търговецът щеше да спечели нейното доверие; беше се нагледала на подобни действия в императорския двор — ала какво щеше да му донесе това? Младата жена се замисли дали да не го попита защо изобщо я закриля, обаче се отказа. Всеки отговор можеше преспокойно да е лъжа. Имаше ли изобщо нещо, което тя да е в състояние да направи за него? Какво щеше да спечели той от нейната благосклонност? Та тя нямаше никаква политическа власт и Чиен прекрасно знаеше това.
— Не ви казах преди — продължи домакинът й, — защото се страхувах, от реакцията ви. Ако бяхте разбрали, че зная за разрива между вас и баща ви, щяхте да се опитате да избягате оттук на секундата. Така само щяхте да попаднете още по-бързо в ръцете им.