Нишката на покварата

— Разкарай се от мен! — изкрещя тя през стиснатите си зъби, усещайки как един от ритниците й все пак бе попаднал в целта. Непознатият изсумтя и притисна стомаха й с коляно, изкарвайки дъха й, след което притисна кърпата, напоена с матучоулово масло, към лицето й. Девойката затаи дъх и замята неистово глава, ала неумолимата му длан, притискаща парчето плат, не се отделяше от лицето й. Мишани усещаше отвратителната смрад в ноздрите и по устните си, а белите й дробове буквално горяха от липсата на кислород. Младата жена не спираше да се съпротивлява, но крехкото й тяло просто нямаше онази сила, която й бе необходима, за да се освободи.

Тогава изведнъж от къщата се разнесе силен вик, последван от звука на тичащи стъпки. Кърпата незабавно бе махната от лицето й, коляното се отдръпна от стомаха й и Мишани загълта жадно нощния въздух, облещила очи от ужас.

Ала човекът, който я държеше, я бе пуснал само за да извади нож, чието острие вече се приближаваше към гърлото й. Някакъв дълбок, примитивен инстинкт, по-бърз от мисъл, я накара да присвие колене и да го срита, при което противникът й загуби равновесие и размаха машинално ръце, за да не падне назад. Бе успяла да забави прерязването на гърлото си с няколко секунди. В следващия миг обаче една стрела се заби в окото му и мъжът залитна настрани, цопвайки в плиткото изкуствено езерце в основата на алпинеума.

Младата жена се изправи на крака и вдигна ножа на похитителя, размахвайки го заплашително към сенките, които тичаха към нея. Задъхана и разчорлена, Мишани се взираше напрегнато в мрака, опитвайки се да различи силуетите на хората, които нахълтаха в градината.