Нишката на покварата

Дванадесета глава

Лоното празнуваше. Пътеките между къщите гъмжаха от гуляйджии, излезли навън в следобедната жега. Сутрешните ритуали бяха приключили, обедните ястия бяха сготвени и излапани и сега хората бяха плъзнали по улиците, весели, доволни и част от тях — пияни. В градовете нощта щеше да е изпълнена с фойерверки, ала в Разлома беше прекалено опасно беше прекалено опасно да излагат на риск безопасността си заради подобни забавления. Въпреки това щеше да има големи огньове на открито, а гуляите и веселбата щеше да продължи до ранни зори.

Жътвената седмица беше започнала.

Това беше най-значимото събитие от сарамирския календар — прощалното сбогуване с лятото, празникът на жътвата. Тъй като жителите на империята отчитаха възрастта си по броя на жътвите, които бяха преживели, а не по датата, на която бяха родени, всички остаряха с по една година на този ден. В последния ден от Жътвената седмица отиващият си сезон щеше да бъде изпратен с пищна церемония, а следващият изгрев щеше да ознаменува началото на есента.

Сега долината бе отрупана с маси, шатри и рогозки — след залез слънце се очакваше грандиозна гощавка. Специално за нея бяха поръчани газелови гущери от Тчом Рин, лапинт от Новоземие, змиорки от езерото Ксемит, сенковинки, кокомач и слънчокорен, както и огромно количество разнообразни вина, твърд алкохол и всевъзможни други напитки. Празнуващите щяха да си разменят подаръци, да подновяват брачните обети с партньора си, да се обявяват годежи.

Кайку и Лусия се разхождаха по претъпканите, спечени от безмилостните слънчеви лъчи улички, а в устата си още усещаха вкуса на страхотните блюда, които Заелис беше сготвил — настойникът на някогашната Престолонаследничка се бе оказал невероятен готвач. Освен тях, на вкусните ястия се бяха насладили Юги и още дузина други обитатели на Лоното. Нито Кайлин, нито Саран или Тсата бяха сред тях. Отсъствието им не направи впечатление на никого, макар че от време на време Кайку поглеждаше крадешком към входа на помещението, очаквайки появата на стройния куараалец. Саран обаче така и не се появи и девойката предположи, че просто той и ткиуратският му спътник не зачитаха Жътвената седмица.

Двете приятелки се изкачиха на една от по-високите тераси, върху които бе изградено поселището. Времето бе приятно топло и за миг тя успя да забрави за всичките си притеснения, докато се наслаждаваше на празничната атмосфера, царуваща навред. По-късно Лусия щеше да се събере с връстниците си — въпреки спокойствието, което излъчваше, около нея витаеше особен магнетизъм, който я бе направил изключително популярна сред децата в градчето — ала сега представляваше идеална компания за Кайку, която бе настроена съзерцателно и емоционално. Невероятно дете. Младата жена не можеше да си представи какво би правила, ако…

Лусия усети изпълнения с нежност поглед на Кайку върху себе си и се усмихна.