Нишката на покварата

Проскърцването на кожа, докато единият от тях пропълзяваше до леглото й.

Младата жена внезапно изпищя, напрягайки дробовете си до краен предел, отмятайки с рязко движение одеялото си, докато същевременно запращаше с другата си ръка шепа червен прах към лицето на натрапника. Той отстъпи объркан назад и малките кристалчета — изтъркващи соли за крака, които девойката предвидливо бе внесла тайно в стаята си — проникнаха в очите и носа му. Похитителят изкрещя от болка, когато веществото полепна по устните и езика му и започна да се разтваря от влагата. Втората сянка в помещението всеки момент щеше да се нахвърли отгоре й, ала Мишани вече бе скочила на крака. Тя бе облечена с ежедневна роба, вместо с нощница, и острият й кинжал проблесна на призрачната лунна светлина.

— Кажи на господаря си Чиен, че няма да ме получите толкова лесно! — изсъска тя, изненадана от увереността в гласа си, след което закрещя с пълно гърло: — Нашественици! Нашественици! — колкото й глас държеше. Само боговете знаеха дали това щеше да произведе някакъв ефект — Мишани се съмняваше, че някой ще й се притече на помощ, при положение че именно господарят на този дом бе изпратил похитителите — обаче девойката нямаше никакво намерение да се остави да я отвлекат в нощта, без да уведоми за това колкото се може повече хора.

Този, който не беше заслепен, се втурна към нея, без да обръща никакво внимание на виковете на другаря си. Носеше кърпа, воняща на матучоулово масло, от което младата жена заключи, че я искаха жива. Това й даваше предимство.

Тя отстъпи назад и замахна бясно с кинжала си, който изсвистя във въздуха. Мишани не беше боец; никога през живота си не се беше сблъсквала с физическо насилие, с изключение на една-единствена плесница от баща й, и не знаеше как да постъпи в конкретния случай. Похитителят изруга, когато острието се вряза в месестата част на китката й, след което блъсна ръката й настрани. Оръжието издрънча на пода. Макар и не особено масивен, противникът й беше по-едър и по-силен от нея, и младата жена не можеше да се надява, че ще го победи. Тя се опита да побегне, ала той я сграбчи за китката; инерцията обаче запрати момичето напред и то се препъна в полите на робата си, след което се претъркули, раздирайки хартиения параван; накрая се приземи се върху дървените стъпала, водещи до градината на градското имение на Чиен.

Мишани се размърда под купчината изпокъсана хартия, опитвайки се да се освободи от дървените рамки на параваните. Болката от падането бе предизвикала сълзи в очите й. В следващия момент нечии ръце разчистиха шумолящия хаос, под който бе погребана, и тя успя да зърне своя противник. Бе облечен в разбойнически дрехи, косата му бе разчорлена, а лицето — мургаво и изкривено от гняв. Тя се изправи и хукна уплашено към вътрешността на градината, а от дробовете й се изтръгна нов писък, с който момичето се опитваше да разбуди обитателите на къщата. Само след няколко крачки обаче похитителят я настигна и я блъсна напред, при което Мишани се строполи в една цветна леха, а китката й изпука в някакъв камък. Мъжът се надвеси над нея и стисна и двете й ръце в желязната хватка на едната си длан, докато младата жена риташе и се гърчеше бясно под него.