Нишката на покварата
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9549395146
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нишката на покварата». Краткое содержание книги:
Докато новият император си мисли, че управлява Сарамир, покварата на вещерските камъни разяжда земята, отравя посевите и изражда животните. Чаросплетниците се възползват от новия си статут, за да вършат потайните си скверни дела и хвърлят в ужас цялата империя.
Те се разхождаха бавно под топлите слънчеви лъчи, а не след дълго пътеката ги отведе до резиденцията на Керестин. Семейството му притежаваше няколко такива имения и той и Авун използваха това като база за дипломатическите си посещения, които предприемаха сред благородниците от Южните префектури. Префектите вече ги нямаше — Чаросплетниците бяха казали, че са ненужни, изтъквайки, че няма смисъл от независими губернатори, управляващи отдалечените райони, когато внезапната комуникация, осигурявана от вещерите, позволяваше на тези области да бъдат контролирани директно от столицата. Богатите наследници на префектите обаче бяха останали и сега с ужас и мъка наблюдаваха как земите, където бяха израснали, биват опустошени от покварата в земята. Те бяха готови да сключат съглашение с Григи, стига само той да спреше разпространението на заразата. Разбира се, едрият мъж от рода Керестин нямаше никаква представа как точно щеше да направи това, ала докато наследниците на префектите откриеха истината, вече щеше да е станало прекалено късно.
— Какви са известията от дъщеря ти, Авун? — попита по едно време Григи, знаейки, че другият баракс нямаше да промълви и дума, ако той не заговореше първи.
— Корабът й трябва да е пристигнал преди няколко дни — отвърна хладно събеседникът му. — Очаквам съвсем скоро да ми съобщят, че са я пленили.
— Сигурно това ще бъде голямо облекчение за теб — рече Григи. Той знаеше цялата истина за разрива между Авун и неговата дъщеря; дори бе подпомогнал съюзника си в създаването на фалшивата димна завеса около случая. — Да си я върнеш обратно, искам да кажа.
Баракс Коли присви устни.
— Смятам да направя така, че да елиминирам всяка възможност да направи нещо подобно занапред — рече той. — Когато се завърна в залива Матакса, ще се разправя с нея.
— Сигурен ли си, че е в ръцете ти?
Авун се усмихна.
— Зная всеки неин ход от момента, в който е пристигнала в Окхамба — каза бараксът. — Осведомителят ми е изключително надежден. Не смятам, че ще възникнат някакви трудности. Тя се намира в сигурни ръце.
Когато Кайку пристигна в кабинета на Заелис, Кайлин вече беше там. Стаята беше малка, с дебели дървени стени, които заглушаваха звуците от другата част на къщата. Едната стена бе отрупана с полици, на които се виждаха множество книги, а върху ниската масичка в ъгъла се валяха четки и недоизписани свитъци пергамент. Капаците на прозорците бяха вдигнати, за да пропускат лъчите на следобедното слънце, а въздухът беше зноен и душен. Чуваше се чуруликането на птичките, накацали по близките покриви. Заелис и Кайлин бяха застанали до прозорците и лицата им изглеждаха неестествено тъмни на фона на ярката слънчева светлина.
— Как така не се досетих, че ти ще си първият човек, който ще ни предложи услугите си? — каза кисело Сестрата от Аления орден.
Кайку обаче не обърна внимание на думите й.
— Заелис… — започна тя, при което белобрадият мъж веднага вдигна ръка.
— Зная — рече благо той. — Разрешавам ти.
Младата жена се смути.
— Май напоследък съм доста предсказуема — каза тя.
Заелис се засмя.
— Приеми извиненията ми, Кайку. Не се съмнявай, че съм ти изключително благодарен за добрата работа, която свърши за нас през изминалите години; радвам се, че продължаваш да си все така ентусиазирана.
— Просто ми се иска да се отнасяше със същата жар и към обучението си — намеси се Кайлин, смръщвайки вежди.
— Става въпрос за нещо по-важно — отвърна Кайку. — Трябва да отида. Аз съм единственият човек, който може да го направи. Единственият, който знае как да използва Маската.
Високата жена от Аления орден килна глава настрани.
— Веднъж и аз да се съглася — рече тя.
Кайку изобщо не очакваше подобна реакция от страна на Кайлин. Беше се настроила за спор, а част от нея дори искаше да й забранят да стори онова, което бе намислила. Богове, само мисълта за онова, което я чакаше, я изпълваше с ужас. Само по себе си прекосяването на Разлома беше достатъчно изпитание — с отвратителния му терен и враждебни кланове — а какво да кажем за Чаросплетниците, които я очакваха накрая… Тя обаче нямаше избор, не и пред очите на Оча, пред когото бе положила обет за възмездие. Не й се искаше да се излага на подобен риск, ала бе длъжна да го направи.