Нишката на покварата
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9549395146
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нишката на покварата». Краткое содержание книги:
Докато новият император си мисли, че управлява Сарамир, покварата на вещерските камъни разяжда земята, отравя посевите и изражда животните. Чаросплетниците се възползват от новия си статут, за да вършат потайните си скверни дела и хвърлят в ужас цялата империя.
— Стига си се тревожила — рече тя. — Само припаднах, и толкова.
— Била си в безсъзнание два дни! — отвърна събеседничката й. Богове, цели два дни! Когато научи за необичайното й преживяване с речните духове, Кайку направо обезумя от притеснение и се успокои едва когато се увери с очите си, че момичето се е съвзело напълно. Самата мисъл за ужасните неща, които можеха да произтекат от подобно вмешателство в неизвестното, изпълваше с ужас младата жена и тя бе преизпълнена с благодарност към боговете за бързото възстановяване на Лусия.
— Нещо лошо се беше случило по реката — каза момичето, без да хвърли светлина върху станалото. — Духовете бяха уплашени. Техният страх се предаде и на мен.
— Просто искам да си по-внимателна — каза й Кайку. — Още си малка. Имаш предостатъчно време да научиш какво можеш и какво не можеш да правиш.
— Днес навършвам четиринадесет жътви! — запротестира бившата Престолонаследничка. — Вече не съм малка!
Бяха стигнали до дървено мостче, свързващо две тераси. По средата му се спряха, облегнаха се на невисокия парапет и се загледаха в долината под краката им.
— Ала ти продължаваш да се тревожиш — рече Лусия. Тя бе изключително чувствителна и бе почти невъзможно да скриеш истината от нея.
— Онова, което ми каза Заелис, ме тревожи — призна младата жена.
Лицето на момичето помръкна. И двете знаеха за какво ставаше дума. Заелис бе поздравил повереничката си с възстановяването й и я бе попитал кога ще може отново да се заеме с духовете. Кайку бе реагирала веднага и може би малко остро му беше казала, че дъщерята на някогашната Кръвна Императрица Анаис ту Еринима не е някакъв инструмент, който да се наточва периодично, докато стане достатъчно опасен за враговете им. Момичето беше преживяло травма, чийто характер бе неизвестен, смъмри тя настойника й — как можеше изобщо той да постъпва толкова безсърдечно с нея? Думите й помрачиха празничното настроение на пируващите, ала Юги светкавично разсея напрежението с един от типичните си шеговити коментари. Младата жена съзнаваше, че навярно проявяваше прекалена загриженост към дъщерята на Заелис, ала въпреки това продължаваше да се безпокои за малката си приятелка.
— Не го слушай — бе казала тя. — Ясно ми е, че Заелис ти е като баща, ала само ти знаеш възможностите си, Лусия. Решението да се изложиш на риск трябва да бъде единствено твое.
Бледосините очи на някогашната Престолонаследничка бяха зареяни в далечината. Погледът на Кайку се спря върху белезите от изгарянията по задната част на вратлето й и тя изпита познатото чувство за вина. Нейна бе заслугата за появата им. Искаше й се Лусия да не ги демонстрира толкова открито.
— Трябва да узнаем — каза тихо момичето. — Трябва да разберем какво се е случило по реката.
— За боговете, Лусия! — извика Кайку. — Много добре знаеш, че с духовете шега не бива. Нищо не може да оправдае риска, на който се излагаш по този начин. — Тя замлъкна за момент. — Заелис е изпратил шпиони, които да проучат какво е станало. Поне ги изчакай да си свършат работата.
— Може да нямаме толкова време — отвърна бившата Престолонаследничка.
— Това твои думи ли са, или на Заелис?
Момичето не отговори. Младата жена си даде сметка, че едва ли се държеше по най-добрия възможен начин, ето защо си пое дълбоко дъх и заговори нежно:
— Съзнавам отговорността, която трябва да носиш, Лусия. Ала не забравяй, че понякога дори и най-яките гърбове се пречупват под тежестта на очакванията. Не позволявай на никого да те насилва да правиш неща против волята ти. Даже и на Заелис.
Момичето се обърна към нея, а на лицето му бе изписано замечтано изражение. Беше чула всяка дума, макар и отстрани да изглеждаше, че умът й витае другаде. Част от нея се бе заслушала във вятъра и гарваните, които я гледаха, накацали по покривите.
— Спомняш ли си деня, в който Мишани дойде да те види в Императорската цитадела? Когато ти донесе заразената нощница? — попита младата жена.
Събеседничката й кимна.
— Какво си помисли, когато тя ти я предложи?
— Помислих си, че ще ме убие — отвърна момичето.
— Щеше ли да я вземеш? — продължаваше Кайку. — Щеше ли да я облечеш, след като знаеше какво представлява?
Лусия бавно завъртя глава към празнуващото селище. Група пияни мъже се заклатушкаха по моста към тях, пеейки неприлични песни. Кайку се намръщи.