Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)
- Автор: Конрад Джозеф
- Серия: Съчинения в пет тома #1
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Георги Бакалов
- Переводчик: Васил Антонов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)». Краткое содержание книги:
Температурата в машинното отделение се бе покачила до сто и седемнадесет градуса по Фаренхайт. Възбудени гласове идваха отдолу през люка и през решетката на котлите в остър, ехтящ глъч, примесени с гневно дрънчене и стържене на метал, като че ли там се караха хора с ръце и крака от желязо и гърла от бронз. Вторият механик хокаше огнярите, загдето оставили парата да намалее. Той беше мъж с ръце като на ковач и обикновено от него се страхуваха; но този следобед огнярите му отговаряха смело и тръшкаха вратите на пещите с яростта на отчаянието. После шумът внезапно престана и вторият механик се появи, идвайки от котелното, омазан с кал и целият вир-вода, сякаш беше коминочистач, който излиза от кладенец. Щом главата му се подаде над решетката, той започна да упреква Джукс, загдето не бил поставил в ред вентилаторите на котелното, в отговор на което Джукс направи с ръцете си умолително-успокоителни знаци, като че ли искаше да каже: „Няма вятър — какво да се прави, — можеш и сам да видиш.“ Но другият не оставяше да бъде убеждаван. Зъбите му гневно блестяха на мръсното лице. Не му тежало, казваше, да набива празните им глави там, долу, проклети да останат, но смятаха ли, негодните му моряци, че може човек да поддържа пара в тези котли, да опустеят дано, само като ръчка тези проклети огняри? Ей богу, не! Трябвало да има и малко тяга — завинаги проклет да останел, ако не трябвало! И шефът, и той — ще ми вилнее там пред манометъра и ще ми се разхожда като шантав нагоре-надолу в машинното още от обед. За какво си мисли Джукс, че са го турнали там, горе, ако не може да накара един от тези прогнили, негодни, сакати моряци да обърне вентилаторите към вятъра?
Отношенията между „машинното отделение“ и „палубата“ на „Нан-Шан“ бяха, както е известно, братски. Затова и Джукс се наведе през перилото и помоли другия с въздържан глас да не се прави на отвратително магаре — капитанът бил на отвъдния край на мостика. Но вторият заяви дръзко, че пет пари не давал за това, кой бил на другия край на мостика, и Джукс, преминавайки в един миг от надменно неодобрение в състояние на силна възбуда, го покани с неласкави думи да се качи горе, да завърти тези проклети вентилатори, за да угоди на себе си, и да улови там вятър, какъвто такова магаре като него би могло да намери. Другият побърза да приеме двубоя. Той се нахвърли върху левия вентилатор, сякаш беше решил да го изтръгне целия и да го изхвърли през борда. Но всичко, което можа да направи, беше да го завърти на няколко инча с огромен разход на сили и сякаш капна съвсем от положените усилия. Облегна се на задната стена на щурманската рубка и Джукс се запъти към него.
— О, небеса! — продума механикът със слаб глас. Повдигна очи към небето и след това стъкленият му поглед се смъкна надолу, за да срещне хоризонта, който, наклонил се под ъгъл от четиридесет градуса, за момент като че ли увисна наведен и после бавно зае нормално положение. — Небеса! Фуу! Какво става всъщност?
Джукс, с разкрачени като пергел крака, даде израз на превъзходството си.
— Този път не ще ни се размине — рече той. — Барометърът пада надолу като не знам какво, Хари. А ти се мъчиш тук да дигаш тая глупава врява…
Думата „барометър“ сякаш възвърна бясната злоба на втория механик. Събирайки отново всичката си енергия, той нареди на Джукс с нисък и груб глас да натика този незаслужаващ внимание уред в проклетото си гърло. Кой ли пък се интересуваше от червения му барометър? Парата, парата беше, която спадаше! И заради това, че огнярите били останали без сили, че шефът му бил пощръклял, за него животът бил станал по-лош от кучешкия; пет пари не давал той дали всичко това скоро щяло да отиде по дяволите. Искаше сякаш да извика нещо, но след като си пое дъх, смънка мрачно: „Аз ще ги науча“ и се втурна нататък. Спря се при решетката, колкото да се закани с юмрук на неестествената слънчева светлина, и се спусна с вик в тъмната дупка.
Когато Джукс се обърна, погледът му падна върху заобления гръб и големите червени уши на капитан Макхуър, който се бе приближил към него. Той не погледна към помощника си, а каза веднага:
— Много буен човек, този втори механик!
— Добър си е той, вторият, тъй или иначе — измънка Джукс. — Не могат да поддържат пара — добави бързо и се пресегна да сграбчи перилото, за да се задържи при започналото наклоняване на кораба.
Неподготвен за това, капитан Макхуър се затича и се спря с отсечено движение при една от подпорните на навеса.