Хартиени градове
- Автор: Грийн Джон
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: „Егмонт България
- ISBN: 978-954-27-1080-6
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Хартиени градове». Краткое содержание книги:
След тази луда нощ Кю пристига в училище, за да установи, че Марго е изчезнала, оставяйки след себе си тайнствени следи. Момчето е объркано – за него ли са те? Трябва ли да се впусне слепешката в търсене? Кю и този път не се колебае. И внезапно се оказва във вихъра на вълнуващо приключение – нещо между пътепис, детективска и любовна история. А с разкриването на всяка следваща следа открива, че момичето, в което е влюбен, не съществува.
Запътих се обратно към нас през парка, където с Марго бяхме намерили умрелия пич. Спомних си онова утро и стомахът ми се обърна. Не, не заради умрелия пич, а защото си спомних, че всъщност тя го бе намерила. Не бях способен да намеря тяло на мъртвец дори на собствената си площадка! Да не говорим извън нея. И как се очакваше да го направя точно сега?
Прибрах се и цяла вечер се опитвах да чета „Песен за мен самия“. Но въпреки съвета на Др. Холден, все обръщах на подчертаните редове и пак всичко ми изглеждаше като случайно подбрани думи, пуснати ей така на реда, без никаква логика.
На другата сутрин се събудих рано, малко след осем. Седнах на компютъра. Бен беше онлайн.
QTHERESURRECTION: Как беше купонът?
ITWASAKIDNEYINFECTION: Тъпо. Разбира се, много тъпо. Всеки купон, на който ходя, е тъп.
QTHERESURRECTION: Яд ме е, че го изпуснах. Рано си станал. Искаш ли да дойдеш да играем Резърекшън?
ITWASAKIDNEYINFECTION: Ти майтап ли си правиш с мен?
QTHERESURRECTION: Нннн… е?
ITWASAKIDNEYINFECTION: Знаеш ли кой ден е?
QTHERESURRECTION: Събота, 15 май?
ITWASAKIDNEYINFECTION: Копеле, балът започва след единайсет часа и четиринайсет минути. Трябва да взема Лейси след по-малко от девет часа. Дори не съм започнал да мия КЗИГПМ, а трябва и да я полирам. Между другото, хубава работа си свършил. Цялата е в кал и мръсотия. После трябва да се къпя, да се бръсна, да си острижа космите в носа, да се лъсна и така нататък. Не питай за останалите подробности. Ще ти се обадя по-късно. Ако мога.
Рейдар се появи и писах и на него.
QTHERESURRECTION: К’ъв му е проблемът на Бен?
OMNICTIONARIAN96: Чакай, успокой топката.
QTHERESURRECTION: Съжалявам. Просто ме нерви. Балът, та балът, о, боже, ама колко е важно, ама колко много работа имам.
OMNICTIONARIAN96: Сега ще се изнервиш още повече, понеже единствената причина да стана толкова рано е, че трябва да ида да взема костюма си. Изнервих те, нали?
QTHERESURRECTION: Мили боже! Сериозно ли?
OMNICTIONARIAN96: Кю, утре, след утре, след след след утре, всеки един ден след днес, до края на живота си, съм в пълна готовност да участвам в разследването ти. Но аз имам приятелка. Тя иска да иде на бала. Аз искам да ида на бала. И искаме да изкараме добре, да се веселим и да е хубаво. Не съм виновен, че Марго Рот Шпигелман не е искала никой да се забавлява, на никого да не му е хубаво и никой да не отиде на бал.
Не знаех какво да отговоря. Беше прав… може би. Може би заслужаваше да бъде забравена. Но аз не можех да я забравя. По никакъв начин.
Майка ми и баща ми бяха все още в леглото, гледаха някакъв стар филм по телевизията.
— Може ли да взема минивана? — попитах.
— Разбира се. Защо?
— Реших да ида на бала — казах. Всъщност измислих лъжата, докато я казвах. И продължих да лъжа: — Трябва да взема костюм, да ида до Бен. И двамата ще ходим без момичета.
Майка ми седна и се усмихна.
— Много се радвам, слънце. Ще видиш, че ще ти хареса. Ще се върнеш ли в нас, преди да идеш на бала? Да направим снимки?
— Мамо, наистина ли искаш да имаш снимки от бала на сина си без момиче, като коч, с коч компания. Нима искаш да трупаме още върху завидния рекорд от унижения, който постигнах през краткия си живот?
Тя се засмя.
— Обади се преди часа, за който сме се договорили — каза баща ми. А „часът, за който сме се договорили“, по принцип беше полунощ.
— На всяка цена — казах. Беше толкова лесно да ги метнеш. Зачудих се защо преди този ден не ми бе хрумвало да ги лъжа, освен за онази нощ с Марго.
Тръгнах по I-4 на запад към Кисими, към увеселителните паркове. Минах покрай I-Драйв, където бяхме влезли във Воден свят, и се качих на магистрала 27 към Хайнес. В тая област има много езера, а около всяко езеро във Флорида са се настанили богаташи. Изглеждаше ми доста необичайно място за запуснат или недостроен квартал. Но в сайта, който бях намерил, изрично подчертаваха, че имало един голям парцел, на който била наложена ипотека, и така и никой не успял да го застрои. Познах го веднага, защото всички останали малки кварталчета и градчета около пътя бяха оградени със стена. Но Куейл Холоу представляваше само един пластмасов, забит в земята знак. Завих. Имаше много табелки и плакати.
Изключително добра локация, великолепни условия
и ВЪЗМОЖНОСТИ за Вашия строителен бизне$!
За разлика от предишните места това очевидно се поддържаше. Нямаше нито една построена къща, но навсякъде около паркингите бяха сложени колчета за маркировка и тревата бе наскоро окосена. Всички улици бяха павирани и даже имаше табели с имената им. В предполагаемия център беше изкопано езеро в идеален кръг, но после някой го беше пресушил. Трябва да си е имал сериозна причина за подобна глупост. Беше дълбоко около три метра и с диаметър няколкостотин метра. По дъното като змия се виеше някакъв маркуч, а в средата се издигаше фонтан от алуминий и стомана. Улових се, че преценявам предимствата на празното езеро — нямаше да се налага да се взирам из водата и да се чудя дали не лежи някъде на дъното в очакване да надяна водолазен костюм и да се гмурна да я вадя.