Хартиени градове
- Автор: Грийн Джон
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: „Егмонт България
- ISBN: 978-954-27-1080-6
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Хартиени градове». Краткое содержание книги:
След тази луда нощ Кю пристига в училище, за да установи, че Марго е изчезнала, оставяйки след себе си тайнствени следи. Момчето е объркано – за него ли са те? Трябва ли да се впусне слепешката в търсене? Кю и този път не се колебае. И внезапно се оказва във вихъра на вълнуващо приключение – нещо между пътепис, детективска и любовна история. А с разкриването на всяка следваща следа открива, че момичето, в което е влюбен, не съществува.
— Момче, ти си готов за детектив. Трябва ти само пистолет, малко повече кураж и три бивши съпруги. Каква е теорията ти?
— Притеснявам се, че може да е решила… да… ами… да се самоубие.
— Момче, винаги съм знаел, че рано или късно това момиче ще избяга. Тя бяга. Разбирам тревогата ти, виждам аргументите ти, но не забравяй, че го е правила и преди. Това със следите искам да кажа. Да добави малко драма към цялото начинание. Честно, момче, ако тя искаше да я намериш жива или мъртва, до сега да си я намерил.
— Но…
— Виж, момче, за нещастие, тя е пълнолетна, има право на свободен избор. Знаеш това. Мога ли да ти дам един съвет: изчакай я да се върне. Идеята ми е, че в даден момент трябва да спреш да гледаш към небето, или пък ще дойде ден, когато ще погледнеш надолу, и ще разбереш, че и ти си отлетял.
Затворих. Имах кофти вкус в устата, не можех да преглътна току-що осъзнатия факт, че поезията на Уитман нямаше да ме заведе при Марго. Все си мислех за онези редове: „Завещавам себе си на почвата, за да израсна/ от любимата ми пролетна трева, ако ти трябвам/ погледни отдолу на подметките на твоите обувки“. Тази трева според Уитман е „хубавата и неподстригана коса от някой гроб“. Но къде са гробовете? Къде са хартиените градове?
Влязох в Омникшънъри да видя дали някой знае нещо за „хартиените градове“. Намерих много умен, задълбочен, изчерпателен и изключително полезен коментар от юзъра skunkbutt18: „Хартиен град е град, в който има фабрика за хартия“. Това беше Омникшънъри, всичко, което може да се каже за него, бе събрано в това изречение. Информацията, пусната от Рейдар, беше много полезна и изчерпателна. Нещата, които минаваха без редактиране, като обемистия труд на skunkbutt… е, имаше какво още да се желае. Но когато се разрових из нета, намерих нещо заровено под около четиридесет коментара за някакъв имот в Канзас.
„Изглежда, Мадисън Истейтс няма да се строи. Със съпруга ми купихме къща там, но тази седмица ни се обадиха да ни кажат, че ще ни върнат парите, защото не могли да продадат предварително достатъчно къщи и нямало начин да финансират проекта. Още един хартиен град! Марги“
Псевдоград! Ще отидеш в псевдоградовете и никога няма да се върнеш. Поех дъх бавно и дълбоко и се загледах в монитора.
И така неминуемо достигнах до заключението. Заключението само по себе си беше неминуемо. Макар че всичко в нея се беше скършило, макар че бе взела своето решение, тя не би могла да си позволи да изчезне съвсем. И затова бе решила да ми остави тялото си. На мен. В някое подобие на нашия квартал, в някое разрушено подобие на нашия град, където преди много години първите струни в нея се бяха скъсали. Тя бе казала, че не иска тялото й да бъде намерено от някакви деца, и сега вече имаше смисъл в решението й — от всички хора, които познаваше, бе избрала отново мен. Да я намеря. Нямаше да е нещо ново за мен, нямаше да е нещо, което вече не бях преживял, имах редкия опит в намиране на трупове из околността.
Видях Рейдар онлайн и тъкмо се канех да му пиша, когато на монитора се появи съобщение от него.
OMNICTIONARIAN96: Опа!
QTHERESURRECTION: Хартиени градове = псевдоградове. Мисля, че иска да намеря тялото й. Защото си мисли, че е по силите ми. Защото намерихме онзи пич в парка, когато бяхме малки.
Изпратих му линк с информацията.
OMNICTIONARIAN96: Спокойно. Чакай да видя линка.
QTHERESURRECTION: ОК.
OMNICTIONARIAN96: Добре. Видях. Не мисли такива неща. Не знаеш нищо със сигурност. Според мен тя е О.К.
QTHERESURRECTION: Не, ти не знаеш.
OMNICTIONARIAN96: Добре, не знам. Но пък и това не е доказателство, че някой е умрял.
QTHERESURRECTION: Да, сигурно си прав. Трябва да легна, че нашите ще се върнат всеки момент.
Но не успях да се успокоя и се обадих на Бен от леглото и му казах теорията си.
— Доста зловещо, пич. Но мисля, че тя е О.К. Мисля, че всичко е част от някаква нейна игра.
— Не знаех, че галантността е в кръвта ти.
Той въздъхна.
— Както кажеш. Не можеш да отречеш, че е малко тъпо от нейна страна да духне три седмици преди да завършим училище. Разбираш ли ме? Изкара ти акъла, Лейси се притеснява, балът е след три дни. Не можем ли поне да изкараме един нормален бал?
— Сериозно ли ми говориш? Бен, тя вече може да е мъртва?
— Не е мъртва. Тя е просто кралица на драмата. Иска да й се обръща внимание. О.К., знам, че родителите й са задници, но те я познават по-добре от нас, нали? И те мислят точно така.
18
Американски жаргон: зъл задник. — Б.пр.