Хартиени градове

— Огледах две от местата. Не намерих нищо.

Едва тогава разбрах, че наистина нямам какво ново да им кажа.

Никой не изглеждаше и чак толкова загрижен, освен Лейси. Тя ме слушаше, кимаше с глава и накрая каза:

— Снощи четох в някакъв сайт, че хората, които обмислят самоубийство, прекратяват връзките си с онези, с които са се скарали. И че подаряват нещата си. Миналата седмица Марго ми даде пет чифта джинси, защото щели да ми стоят по-добре. Което изобщо не е вярно, защото тя е толкова по-… женствена.

Харесвах Лейси, но сега разбрах какво бе имала предвид Марго… с уронването на самочувствието.

Но докато разказваше за случката с джинсите, Лейси започна да плаче. Бен я прегърна и тя сложи глава на рамото му, което беше доста трудно, защото на тези токове беше по-висока от него.

— Лейси, трябва само да намерим мястото. Виж, говори с приятелите си. Споменала ли е пред някого за хартиени градове? Споменавала ли е някакво конкретно място? Имало ли е някакво място из тези запуснати сгради, което да е било от специално значение за нея?

Тя сви рамене, все така облегната на рамото на Бен.

— Пич, стига, не я разстройвай повече — каза Бен. Въздъхнах, но какво да правя — млъкнах.

— Онлайн съм, но не се е логвала в Омникшънъри, откакто замина. Не и с потребителското си име — каза Рейдар.

После всички се върнаха на темата за бала. Лейси вдигна глава от рамото на Бен, все така тъжна и отнесена, но се опита да се усмихне, когато Бен и Рейдар започнаха обмяна на опит в купуване на корсети.

Денят мина както всеки друг — бавно, с хиляди жални и умолителни погледи към часовника. Но сега беше още по-непоносимо, защото с всяка минута, пропиляна в училище, я разочаровах още повече, не я търсех, не я намирах.

Единственият час, който мина що-годе поносимо, беше по английска литература. Др. Холден тотално съсипа изненадата от развръзката в „Моби Дик“. Очевидно жената бе изпаднала в пълна заблуда, че всички сме я прочели, и започна да говори за Капитан Ахав и неговата мания да намери и убие оня бял кит. Но беше суперзабавно да я гледаш как се вдъхновява все повече и повече.

— Ахав е луд маниак, който се бори срещу съдбата си. Той иска едно-единствено нещо, нали така? Той има една-единствена мания. И понеже е капитан на собствения си кораб, никой не може да го спре. Да, може би ви се струва странно да пишете за него, наистина е спорно дали трябва да се прави подобен избор за последен изпит, като се има предвид, че Ахав е глупаво обсебен от една-единствена идея. Но не може да не признаете, че има нещо трагично и в същото време героично в начина, по който води своята битка, единствената си битка, която в крайна сметка губи и знае, че ще загуби. Дали неговата надежда е лудост, или е просто нещо съвсем човешко?