Хартиени градове

Тя се засмя.

— Ха! Умно момиче. Но стихотворението е уникално. Не ми се иска да го виждам принизено до такъв буквален прочит. И очевидно е приела стихотворението доста песимистично, а истината е, че това е една много оптимистична творба. Това е стихотворение за връзката между нас, за начина, по който сме свързани. Ние всички имаме една обща коренна система, като тревата.

— Но това, което е подчертала, ми изглежда като предсмъртно послание или нещо такова — казах, а Др. Холден прочете последните редове и ме погледна.

— Би било много голяма грешка да се извлече безнадеждност от нещо толкова оптимистично. Надявам се да не го е разбрала грешно, Куентин. Ако прочетеш цялото стихотворение, няма начин да не разбереш единственото послание — че животът е нещо ценно и съкровено. Но… кой знае. Може би тя е видяла това, което е търсела, което е искала да види. Често четем поезията по този начин — четем това, което искаме да прочетем, а не виждаме очевидното. Но ако приемем, че си прав, тя просто не е разбрала стихотворението на Уитман и напълно погрешно е решила, че Уитман я насочва в посока, която сама е избрала и за каквато той изобщо не говори.

— А той за каква посока говори?

Тя затвори книгата и ме погледна в очите. Наложи се да отместя поглед.

— Ти какво мислиш за стихотворението?

— Не знам — казах и погледнах към подредените на бюрото оценени домашни. — Четох го цялото няколко пъти, но не мога да кажа, че съм го разбрал. Чета го постоянно, предимно подчертаните редове, чета го, за да разбера Марго, не го чета, за да разбера Уитман.

Тя взе един молив и започна да пише на гърба на един плик.

— Изчакай малко. Искам да си запиша това.

— Кое?

— Това, което току-що каза — обясни тя.

— Защо?

— Защото мисля, че точно това е била целта на Уитман. Не да гледаш на „Песен за мен самия“ като на стихотворение, а да осъзнаеш какъв е начинът да разбереш другия човек. Но си мисля дали няма да е по-добре да го прочетеш като стихотворение, да намериш връзката между подчертаното и останалата част, не само да търсиш следи или нещо, което да те насочи към нея. Само така едно такова стихотворение може да бъде разбрано, само така може да послужи. Мисля, че има много общо между поета в „Песен за мен самия“ и Марго Шпигелман — тази харизма, тази страст към пътешестването. Не можеш да разбереш, ако четеш само няколко цитата.

— Добре, благодаря — казах, взех книгата и станах. Не се почувствах по-добре.

Тръгнах с Бен и останах у тях целия следобед. После той отиде да вземе Рейдар за някакво предабитуриентско парти. Един наш приятел, Джейк, бе решил да прави купон в тях, понеже техните били извън града. Бен ме помоли да отида, но не ми се ходеше.