Седем дни за цяла вечност…
- Автор: Леви Марк
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Йорданов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Седем дни за цяла вечност…». Краткое содержание книги:
— Според следователите причината е в дефектната стълба.
— Това по-скоро е лоша новина — промърмори тя.
— Не съм убеден в ефективността на техните методи на разследване! Имам си неприятности с отговорника им.
— За какво става дума?
— Имам впечатление, че се подиграва, повтаряйки многократно думата „прогнила“. Проблемът е там — продължи Пилгиц, потънал в своите размишления, — че електрическото табло, изглежда, по никакъв начин не може да заинтригува полицейските инспектори.
— Какво общо има със случая елтаблото?
— Тук нищо, но в трюма вероятно има огромно значение! Не може да има хиляди причини за падането на един опитен докер. Или стълбата е прогнила — не казвам, че е била първа младост, или злополуката е станала по невнимание: но едва ли човек като Гомес би допуснал подобна грешка! Освен ако в трюма изведнъж не е станало много тъмно, причината за което очевидно е прекъсването на електричеството. В този случай инцидентът е почти неизбежен.
— Искате да кажете, че става дума за злонамерено деяние?
— Искам да кажа, че най-добрата причина за падането на Гомес е изгасването на прожекторите в момента, в който той се е намирал на стълбата! На човек са му необходими слънчеви очила, за да работи в осветения трюм, така че според вас какво би могло да се случи, когато изведнъж след такава ярка светлина настъпи пълен мрак? Докато очите ви се адаптират към новосъздалата се обстановка, неизбежно ще изгубите равновесие. Никога ли не сте получавали световъртеж, влизайки в магазин или кино, след като дълго време сте стояли на слънце? Представете си как се е чувствал този работник върху стълба на двайсет метра височина!
— Имате ли доказателства за това?
Пилгиц бръкна в джоба си и извади носна кърпа, която постави на масата. После я разгъна и изложи на показ един цилиндър, обгорен по цялата дължина.
— Това е изгорял бушон, на който липсва една нула от ампеража.
— Не съм много веща в електротехниката…
— Тази джаджа е десет пъти по-слаба от напрежението, което е трябвало да понесе!
— Това доказателство ли е?
— Да, но във всеки случай непълно! Съпротивлението е могло да издържи около пет минути, преди бушонът да изгори.
— Но в крайна сметка какво доказва всичко това?
— Че има мрак, и то не само в трюмовете на Валпарезо.
— Какво мисли по въпроса разследващият екип?
Пилгиц нервно стискаше бушона, стараейки се да прикрие гнева, изписан върху лицето му.
— Според тях това, което държа в ръцете си, не е никакво доказателство, защото не съм го намерил на таблото!
— А вие смятате точно обратното.
— Да!
— Защо?
Пилгиц търкулна токопрекъсвача по масата, София го улови и започна внимателно да го оглежда.
— Намерих го под стълбите, вероятно свръхнапрежението го е изхвърлило там.
— Този, който е дошъл да заличи следите си, не е съумял да го открие. Върху таблото имаше поставен чисто нов бушон.
— Възнамерявате да повдигнете обвинение за предумишлено убийство?
— Засега не, защото имам още един проблем за разрешаване!
— Какъв?
— Мотива!
— А какъв интерес би могъл да има извършителят от падането на Гомес? На кого би могъл да послужи този инцидент? Имате ли някаква представа?
София усети силна болка в гърдите, изкашля се и закри лицето си с ръце.
— Никаква!
— Била тя и най-малката? — попита Пилгиц, поглеждайки я подозрително.
— Никаква — повтори тя, като отново се изкашля.
— Жалко — отговори Пилгиц и стана.
Той прекоси бара, излезе, давайки път на София, и се отправи към колата си. После се облегна на вратата и се обърна към нея:
— Никога повече не се опитвайте да лъжете, нямате никаква дарба за това!
После престорено й се усмихна и седна зад волана. Тя се затича към него.
— Има нещо, което не ви казах!
Пилгиц погледна часовника си и въздъхна.
— Следователите са оставили кораба извън всякакво съмнение и от снощи никой не е ходил на оглед там.
— Тогава какво ги е накарало да променят мнението си през нощта? — попита инспекторът.
— Единственото, което знам, е, че при съмнение, че причината е в кораба, ще се предизвика нова стачка.
— С какво това би облагодетелствало разследващите?
— Трябва някъде да има връзка, търсете я!
— Ако има такава, то тя непременно ще ни отведе до поръчителя на престъплението.