Лукс и грях
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-27-1
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лукс и грях». Краткое содержание книги:
Спенсър без свян пожелава гаджето на ближния си (на собствената си сестра, всъщност), Ариа ловко завърта любовна афера с учителя по английски (току-що го арестуваха в леглото!), Хана използва някои отвратителни трикове, за да се превърне в неотразима красавица, а Емили направо си губи ума по новото момиче (!) в училище… Какви палавници, а? Но — о, вие още нищо не знаете! Още от седми клас сладураните крият една ужасна тайна, която смятат за погребана навеки. У-упс… голяма грешка! Внимавай какво приказваш и дори какво си мислиш, защото не знаеш какви сили ще предизвикаш да го извадят наяве! Като казахме „погребана“ тайна — не подозирахме, че някой наистина ще бъде погребан най-неочаквано…
В един прекрасен ден четирите сладурани започват да получават странни SMS съобщения — всъщност заплашителни послания, подписани от някой неизвестен, с мистериозния инициал „А“. Възможно ли е „А“ да е Аписън — суперпопулярното момиче, изчезнало преди три години? Алисън — мразената и обожавана тяхна най-добра приятелка, техният идол и обект на ужасна завист, техният властелин и низвергнат кумир? Алисън, която знае всичко за всяка от тях… Тръпки да те побият — Алисън я няма, но посланията те карат да мислиш, че тя те наблюдава отнякъде всеки божи ден, всеки миг, дори когато се криеш в собствените си мисли! Реалността крещи, че това е невъзможно. Но ако „А“ не е Алисън, тогава кой е? И как би могъл да знае толкова много за лошите момичета, каквито са били, и за още по-лошите момичета, каквито са станали? Внезапно техните тайни — и най-голямата, и най-малката, дори най-дълбоко заровената — са заплашени да изплуват. Изведнъж се оказва, че в солидния Роузууд вече няма нищо сигурно, а образцовите момичета са малки, сладки — и ужасни — лъжкини. И ще си плащат скъпо за всичко. А това е само началото…
Въпреки че беше февруари, времето в Анаполис беше ненормално топло и Хана, Али и Кейт седяха вън на верандата като се опитваха да хванат тен. Али и Кейт се бяха заели да лакират ноктите си в любимите си ярки нюанси, но Хана не участваше. Чувстваше се прекалено едра и несръчна. Бе забелязала изражението на Кейт щом двете с Али бяха слезли от влака — изненадата й колко готина е Али, а после и облекчението, когато огледа Хана. Сякаш Кейт си мислеше, Е, няма защо да се притеснявам от нея!
Без да си даде сметка, Хана бе изяла цялата купа с пуканки, която стоеше на масата. И шест от профитеролите. И част от сиренето Бри, което бе предназначено за баща й и Изабел. Притисна с ръце подутия си стомах, погледна плоските коремчета на Али и Кейт и изохка на глас, без да иска.
— Зле ли му е на малкото прасенце? — попита татко й и я стисна за малкото пръстче.
Тя потрепери при спомена и докосна стегнатия си сега корем. А. — който и да се криеше зад тази буква — беше съвсем прав. Тати действително не я обичаше.
— Всички в езерото! — извика Ноъл, връщайки я в настоящето.
Отсреща Шон вече бе съблякъл тениската си и тичаше към водата. Ноъл, Джеймс, Мейсън и още няколко момчета също захвърлиха ризите си, но на Хана й беше все едно. За пръв път можеше да види най-горещите красавци в Роузууд голи от кръста на горе, но просто не й пукаше.
— Всичките са невероятни! — измърка Фелисити Макдауъл край нея, докато доливаше Фанта към текилата си. — Нали? М-м-м…
Хана изскърца със зъби. Майната му на щастливия баща и перфектната му бъдеща доведена дъщеря, майната му и на Шон с неговата скапана придирчивост! Грабна бутилката с текила от масата и отпи директно от нея. После понечи да я остави обратно, но в последния момент реши, че ще я вземе със себе си в езерото. На онова момченце нямаше да му се размине просто така това, че я заряза, обиди, а след това просто я игнорираше. Нямаше начин.
Тя спря пред купчина дрехи, които определено бяха на Шон — дънките бяха акуратно сгънати, а белите чорапки бяха примерно прибрани в маратонките. След като се увери, че никой не гледа към нея, Хана награби дрехите и отстъпи няколко крачки назад. Как ли щяха да реагират от Д Клуба, ако го сгащеха да шофира към къщи само по боксерки?
Докато се отдалечаваше към дърветата с нещата на Шон в ръце, нещо падна и отскочи от крака й. Хана се наведе да го вдигне, трябваха й няколко секунди да го фокусира.
Ключът от БМВ–то.
— Идеално — прошепна тя и натисна бутона за алармата с палец. После пусна дънките на земята и пъхна ключовете в синята си чанта на „Москино“.
Беше чудесна нощ за разходка с кола.
22.
Бирените бани са полезни за кожата
— Дай да пробваме! — прошушна Мая възбудено.
— Имаше същата в едно от любимите ми кафенета в Калифорния!
Емили и новата й приятелка зяпаха старомодната будка за снимки на границата между двора и гората. От нея до къщата се виеше дълъг оранжев разклонител. Докато гледаха, отвътре изскочиха Ерик — по-големият брат на Ноъл и силно замаяната Мона Вандерваал, които дръпнаха нетърпеливо снимките си и се изнизаха.
Мая изгледа Емили.
— Искаш ли…?
Емили кимна. Преди да се пъхнат вътре, бързо хвърли поглед към вихрещия се купон. Няколко младежи бяха наобиколили едно буре, а край тях се въртеше и танцуваше пъстра тълпа от хора с вдигнати червени пластмасови чаши. Ноъл заедно с две-три момчета плуваше в езерото по боксерки. Бен не се виждаше никъде.
Емили седна зад Мая в оранжевото кресло във фото–павилиона и дръпна завесата. Бяха толкова натясно, че раменете и бедрата им се докосваха.
— Ето. — Мая й подаде бутилката „Джак Даниълс“ и натисна зеления бутон за старт. Емили отпи глътка и я вдигна триумфално в мига, в който светкавицата блесна за първи път. После долепиха лицата си плътно едно до друго и се ухилиха широко. Емили изкриви очи към носа си, а Мая изду бузи като маймуна за третата снимка. После апаратът ги засне в полунормален вид, може би изглеждаха малко нервни.
— Хайде да излезем да ги видим — рече Емили.
Но докато се изправяше, Мая я дръпна за ръкава.
— Може ли да поседим още минутка? Това е такова разкошно скривалище…
— Ами добре. — Емили седна обратно. Преглътна шумно, без да иска.