Лукс и грях
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-27-1
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лукс и грях». Краткое содержание книги:
Спенсър без свян пожелава гаджето на ближния си (на собствената си сестра, всъщност), Ариа ловко завърта любовна афера с учителя по английски (току-що го арестуваха в леглото!), Хана използва някои отвратителни трикове, за да се превърне в неотразима красавица, а Емили направо си губи ума по новото момиче (!) в училище… Какви палавници, а? Но — о, вие още нищо не знаете! Още от седми клас сладураните крият една ужасна тайна, която смятат за погребана навеки. У-упс… голяма грешка! Внимавай какво приказваш и дори какво си мислиш, защото не знаеш какви сили ще предизвикаш да го извадят наяве! Като казахме „погребана“ тайна — не подозирахме, че някой наистина ще бъде погребан най-неочаквано…
В един прекрасен ден четирите сладурани започват да получават странни SMS съобщения — всъщност заплашителни послания, подписани от някой неизвестен, с мистериозния инициал „А“. Възможно ли е „А“ да е Аписън — суперпопулярното момиче, изчезнало преди три години? Алисън — мразената и обожавана тяхна най-добра приятелка, техният идол и обект на ужасна завист, техният властелин и низвергнат кумир? Алисън, която знае всичко за всяка от тях… Тръпки да те побият — Алисън я няма, но посланията те карат да мислиш, че тя те наблюдава отнякъде всеки божи ден, всеки миг, дори когато се криеш в собствените си мисли! Реалността крещи, че това е невъзможно. Но ако „А“ не е Алисън, тогава кой е? И как би могъл да знае толкова много за лошите момичета, каквито са били, и за още по-лошите момичета, каквито са станали? Внезапно техните тайни — и най-голямата, и най-малката, дори най-дълбоко заровената — са заплашени да изплуват. Изведнъж се оказва, че в солидния Роузууд вече няма нищо сигурно, а образцовите момичета са малки, сладки — и ужасни — лъжкини. И ще си плащат скъпо за всичко. А това е само началото…
— Понякога най-добрите приятелки се целуват — каза Мая. — Виждаш ли?
Те останаха буквално нос в нос. Отвън щурците свиреха оглушително.
Тогава Мая се наведе към нея. Емили се разтопи под докосването на устните й. Бяха с отворени уста и тя усети мекия език на Мая. Гърдите й се стегнаха възбудено, докато прокарваше ръце през буйната коса на Мая, а оттам — по раменете и гърба й. Мая пъхна пръсти под блузата на Емили и ги притисна към корема й. Тя притеснено се отдръпна, но след миг се отпусна. Това беше един милиард пъти по-различно от това да се целува с Бен.
Ръцете на Мая пълзяха по тялото й и се спряха върху сутиена. Емили затвори очи. Устата на Мая имаше вкус на „Джак Даниълс“ и шоколадов бонбон. Другото момиче започна да я целува по раменете и по гърдите. Тя отметна глава назад. Някой бе нарисувал луна и няколко звезди на покрива на будката.
Внезапно завесата се дръпна. Емили отскочи, но бе твърде късно — входът към павилиона беше широко отворен. Тогава видя кой стоеше там.
— Боже мой — прошепна тя.
— Мамка му! — чу гласа на приятелката си. Бутилката с уиски падна на пода.
Бен държеше две чаши бира, по една във всяка ръка.
— Е, това обяснява нещата.
— Бен, аз… — Емили изскочи от будката и си удари главата във вратата.
— Не си прави труд да ме изпращаш — каза той с ужасно подигравателен, ядосан и същевременно наранен глас, който тя никога досега не бе чувала.
— Не… — изписка Емили. — Ти не разбираш. — Мая я последва извън павилиона. С периферното си зрение Емили видя как тя взима снимките и ги натъпква в джоба си.
— Изобщо не говори — просъска той. После се извърна и плисна едната чаша в нея. Бирата се разля по краката й, по обувките и панталонките. Чашата отскочи и падна в храсталака.
— Бен! — проплака Емили.
Той се поколеба, след което плисна втората чаша право към Мая. Течността окъпа цялото й лице и косата й и тя изписка.
— Престани! — извика Емили.
— Шибани лесбийки — изрече Бен през зъби. Тя усети сълзите в гласа му. След това той й обърна гръб и се затича, потъвайки в мрака.
23.
Исландката Ариа получава каквото иска
— Финландке! Търсих те навсякъде!
Час след като бе дошла на купона, Ариа тъкмо излизаше от фото-павилиона. Ноъл Кан стоеше пред нея гол, като изключим мокрите боксерки на Калвин Клайн. Държеше жълта пластмасова чаша с бира и току-що проявени снимки. Тръсна мократа си коса и пръските попаднаха на новия й минижуп.
— Защо си целият подгизнал? — попита тя.
— Играхме водно поло.
Ариа погледна към езерото. Момчетата се удряха по главите с дълги розови балони. На брега момичетата с почти еднакви рокли на Алберта Ферари се бяха скупчили заедно и клюкарстваха. Край живия плет недалеч от тях забеляза брат си Майк. Беше дръпнал настрани миньонче, облечено по-скоро в колан, отколкото в пола и възкачено на внушителни платформи.
Ноъл проследи погледа й.
— Едно от момичетата от квакерското училище — каза той. — Тия мацки са луди.
Майк вдигна очи и видя Ариа и Ноъл заедно, при което кимна на сестра си одобрително.
Ноъл потупа снимките на Ариа с палец.
— Страшни са.
Ариа ги погледна. Отегчена до припадък се бе снимала в продължение на двайсет минути. Последния път бе нацупила устнички прелъстително.
Ех… Бе дошла, мислейки за Езра, възбудена и изгаряна от ревност едновременно, с абсурдната надежда, че той ще е тук и че… Но не, по дяволите, той бе учител, а учителите не идваха на ученически купони.
— Ноъл! — извика Джеймс Фрийд от другия край на поляната. — Бъчвата е пробита!
— Мамка му — промърмори Ноъл, след което дари Ариа с мокра целувка по бузата. — Тази бира е за теб. Не си тръгвай.
— Аха — рече тя апатично, докато го гледаше как се отдалечава, а боксерките му бавно се смъкнаха, разкривайки светлия му, оформен от тренировките задник.
— Той наистина много си пада по теб, да знаеш.
Ариа се обърна. Мона Вандерваал седеше на земята на няколко крачки. Русата й коса беше накъдрена на спирали, виещи се край лицето й, а големите тъмни очила с позлатени рамки се бяха смъкнали на върха на носа й. Братът на Ноъл Ерик бе положил глава в скута й.