Лукс и грях

— Как сте? — попита ги той и им връчи по една бира.

— Мерси, братле. — Бен взе своята чаша и отпи жадно. Кехлибарената течност потече по брадичката му. — Много як купон.

Някой потупа Емили по рамото.

Тя се обърна. Беше Ариа Монтгомъри, облечена в тясна бледо червена блузка с надпис „Исландски университет“, къса дънкова пола и червени каубойски ботуши на Джон Флувог. Черната й коса бе опъната във висока опашка.

— Хей, здрасти! — възкликна Емили. Беше чула, че Ариа се е върнала, но не я бе виждала още. — Как беше в Европа?

— Жестоко — усмихна се другото момиче. Двете се гледаха известно време. Емили замълча, макар да искаше да й каже, че се радва, че се е отървала от фалшивата обица на носа и розовите кичури. Стори й се някак неуместно да говори за някогашното им приятелство. Отпи от бирата си и се престори, че е възхитена от ръбовете на халбата.

Ариа се засуети.

— Знаеш ли, радвам се, че си тук. Искаше ми се да говоря с теб.

— Така ли? — Емили срещна очите й и отново сведе поглед.

— Ами… или с теб, или със Спенсър.

— Сериозно? — Усети как нещо стяга гърдите й. Спенсър?!

— Да, и ми обещай, че няма да ме сметнеш за откачена. Нямаше ме толкова дълго и… — Ариа сбърчи нос, гримаса, която Емили добре познаваше. Означаваше, че внимателно премисля думите си.

— И какво? — Емили вдигна вежди и зачака. Може би Ариа искаше старите дружки да се съберат отново — естествено, след като бе отсъствала, нямаше как да знае колко много са се отчуждили. Подобно хрумване би създало доста неудобна ситуация.

— Ами… — започна Ариа уморено. — Има ли някакви новини за изчезването на Али откакто заминах?

Емили подскочи щом чу името на Али да излиза от устата на старата й приятелка.

— За изчезването й? Какво имаш предвид?

— Да кажем, откриха ли кой я е отвлякъл? Появи ли се тя отново?

— Ъ-ъ-ъ, не… — Емили притеснено започна да дъвче нокътя на палеца си.

Ариа се приведе към нея.

— Смяташ ли, че е мъртва?

Очите на Емили се разшириха.

— Аз… не знам… Защо питаш?

Ариа стисна челюсти. Изглеждаше дълбоко замислена.

— Защо е всичко това? — настоя Емили, а сърцето й биеше лудо.

— За нищо.

Очите на Ариа се спряха върху някой зад гърба й и тя решително затвори уста.

— Хей — прозвуча един дрезгав глас иззад Емили.

Тя се обърна. Мая.

— Охо — поздрави я на свой ред, като почти изтърва чашата с бира. — Не… не знаех, че ще идваш.

— Нито пък аз — рече Мая. — Ама брат ми настояваше. Той е някъде тук.

Емили се обърна, за да представи Ариа, но нея я нямаше.

— И какво, това ли е Мая? — Бен бе изникнал до рамото й. — Момичето, което накара Емили да премине на тъмната страна?

— Тъмната страна ли? — повтори Емили пискливо. — Каква тъмна страна?