Лукс и грях
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-27-1
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лукс и грях». Краткое содержание книги:
Спенсър без свян пожелава гаджето на ближния си (на собствената си сестра, всъщност), Ариа ловко завърта любовна афера с учителя по английски (току-що го арестуваха в леглото!), Хана използва някои отвратителни трикове, за да се превърне в неотразима красавица, а Емили направо си губи ума по новото момиче (!) в училище… Какви палавници, а? Но — о, вие още нищо не знаете! Още от седми клас сладураните крият една ужасна тайна, която смятат за погребана навеки. У-упс… голяма грешка! Внимавай какво приказваш и дори какво си мислиш, защото не знаеш какви сили ще предизвикаш да го извадят наяве! Като казахме „погребана“ тайна — не подозирахме, че някой наистина ще бъде погребан най-неочаквано…
В един прекрасен ден четирите сладурани започват да получават странни SMS съобщения — всъщност заплашителни послания, подписани от някой неизвестен, с мистериозния инициал „А“. Възможно ли е „А“ да е Аписън — суперпопулярното момиче, изчезнало преди три години? Алисън — мразената и обожавана тяхна най-добра приятелка, техният идол и обект на ужасна завист, техният властелин и низвергнат кумир? Алисън, която знае всичко за всяка от тях… Тръпки да те побият — Алисън я няма, но посланията те карат да мислиш, че тя те наблюдава отнякъде всеки божи ден, всеки миг, дори когато се криеш в собствените си мисли! Реалността крещи, че това е невъзможно. Но ако „А“ не е Алисън, тогава кой е? И как би могъл да знае толкова много за лошите момичета, каквито са били, и за още по-лошите момичета, каквито са станали? Внезапно техните тайни — и най-голямата, и най-малката, дори най-дълбоко заровената — са заплашени да изплуват. Изведнъж се оказва, че в солидния Роузууд вече няма нищо сигурно, а образцовите момичета са малки, сладки — и ужасни — лъжкини. И ще си плащат скъпо за всичко. А това е само началото…
— Е, къде е болката? — попита той.
Тя посочи. Най-болезненият мускул беше точно под ду пето й.
— Почакай — промълви Спенсър. Грабна кърпата, уви я около себе си и изхлузи шортите си изпод нея. Направи жест да покаже къде я боли и му кимна да бръкне под кърпата. — Само че, ъ-ъ-ъ, гледай да не я цапаш много. Преди няколко години помолих майка ми да поръча тези кърпи директно от Франция, а „Айси Хот“ ги съсипва. Миризмата не се изпира.
Тя чу как Рен сподави смеха си и се стегна. Дали не бе прозвучала предвзето като Мелиса?
Той приглади назад непокорната си коса с чистата ръка и коленичи, след което се зае да нанася гела по кожата й. Ръцете му пропълзяха под кърпата и започнаха да описват бавни кръгове по мускулите й. Спенсър се отпусна и леко се наклони към него. Рен не се отдръпна. Тя почувства дъха му на рамото си, а после и върху ухото си. Кожата й пламна.
— По-добре ли е? — прошепна той.
— Направо невероятно. — Може и да го бе казала наум, не беше сигурна.
Трябва да го направя, помисли си Спенсър. Трябва да го целуна. Рен притисна по-силно ръцете си в нея, ноктите му леко се забиваха в кожата й. В гърдите й запърхаха пеперуди.
Телефонът в коридора иззвъня.
— Рен, скъпи? — извика майката на Спенсър от долния етаж. — Горе ли си? Мелиса те търси по телефона.
Той отскочи назад. Спенсър също се отдръпна рязко и придърпа кърпата към тялото си. Рен изтри остатъка от мехлема в друга кърпа, а тя бе прекалено паникьосана, за да го предупреди да не го прави.
— Хм… — смотолеви той.
Тя погледна встрани.
— Ти трябва да…
— Да. — Той отвори вратата. — Надявам се да съм успял да ти помогна.
— Да, благодаря — промълви тя и затвори зад него. После се облегна на мивката и се взря в отражението си.
Нещо проблесна за миг в огледалото и за секунда Спенсър си помисли, че има някой под душа. Но беше само завесата за баня, която се поклащаше от бриза, нахлул през прозореца. Тя отново се обърна към умивалника.
Бяха разсипали няколко капки „Айси Хот“ по плота. Гелът беше бял и приличаше на скреж по фаянса. С влажния си пръст тя изписа с него името на Рен. После го огради в сърчице.
Замисли се дали да не го остави там. Но после чу гласа му, който казваше в слушалката „Здравей, любов моя, липсваше ми“, намръщи се и го изтри с възглавничката на ръката си.
20.
На Емили й трябват само тънка сабя и черен шлем
Тъкмо бе започнало да се смрачава, когато Емили се качи в зеления Джип Чероки на Бен.
— Благодаря ти, че убеди нашите да отложат наказанието ми за утре.
— Няма нищо — отвърна Бен. Не я целуна за поздрав. И беше надул на уредбата песен, която, както му бе известно, тя ненавиждаше.
— Доста са ми вбесени.
— Разбрах. — Очите му останаха фиксирани в пътя.
Интересно, не я попита защо. Може би вече знаеше. Най-неочаквано, малко по-рано днес баща й беше влязъл в нейната стая с думите: „Бен ще те вземе след двайсет минути. Приготвяй се.“ Гледай ти. Емили мислеше, че завинаги ще е в немилост заради това, че се отрече от боговете на плуването, но имаше чувството, че техните всъщност искат тя да излезе с Бен. Може би разчитаха той да й налее малко здрав разум.
Тя потисна въздишката си.
— Извинявай за онова на тренировките вчера. Просто съм малко напрегната.
Бен най-сетне намали звука.
— Няма нищо. Объркана си.
Емили облиза току-що начервените си устни. Объркана?
— В какво отношение?
— Този път ти прощавам — добави той. После се пресегна и стисна ръката й.
Тя се наежи. Този път ли? Не трябваше ли да каже, че и той съжалява? В крайна сметка беше отпратил към съблекалните с гръм и трясък, нацупен като малко дете.
Преминаха през отворената порта от ковано желязо на имението Кан. Къщата беше разположена навътре от шосето, така че вътрешната алея се виеше цял километър, засенена от високи, кичести борове. Дори въздухът тук сякаш бе по-чист. Червената тухлена постройка се извисяваше зад масивни колони в дорийски стил. Имаше портик с малка скулптурка, изобразяваща кон, отгоре и спиращ дъха, изцяло направен от стъкло, парник малко встрани. Емили преброи четиринайсет прозореца на втория етаж.