Лукс и грях
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-27-1
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лукс и грях». Краткое содержание книги:
Спенсър без свян пожелава гаджето на ближния си (на собствената си сестра, всъщност), Ариа ловко завърта любовна афера с учителя по английски (току-що го арестуваха в леглото!), Хана използва някои отвратителни трикове, за да се превърне в неотразима красавица, а Емили направо си губи ума по новото момиче (!) в училище… Какви палавници, а? Но — о, вие още нищо не знаете! Още от седми клас сладураните крият една ужасна тайна, която смятат за погребана навеки. У-упс… голяма грешка! Внимавай какво приказваш и дори какво си мислиш, защото не знаеш какви сили ще предизвикаш да го извадят наяве! Като казахме „погребана“ тайна — не подозирахме, че някой наистина ще бъде погребан най-неочаквано…
В един прекрасен ден четирите сладурани започват да получават странни SMS съобщения — всъщност заплашителни послания, подписани от някой неизвестен, с мистериозния инициал „А“. Възможно ли е „А“ да е Аписън — суперпопулярното момиче, изчезнало преди три години? Алисън — мразената и обожавана тяхна най-добра приятелка, техният идол и обект на ужасна завист, техният властелин и низвергнат кумир? Алисън, която знае всичко за всяка от тях… Тръпки да те побият — Алисън я няма, но посланията те карат да мислиш, че тя те наблюдава отнякъде всеки божи ден, всеки миг, дори когато се криеш в собствените си мисли! Реалността крещи, че това е невъзможно. Но ако „А“ не е Алисън, тогава кой е? И как би могъл да знае толкова много за лошите момичета, каквито са били, и за още по-лошите момичета, каквито са станали? Внезапно техните тайни — и най-голямата, и най-малката, дори най-дълбоко заровената — са заплашени да изплуват. Изведнъж се оказва, че в солидния Роузууд вече няма нищо сигурно, а образцовите момичета са малки, сладки — и ужасни — лъжкини. И ще си плащат скъпо за всичко. А това е само началото…
— Имах предвид това, че се отказваш от плуването — каза Бен. После се обърна към другото момиче.
— Знаеш за това, нали?
— Сериозно ли? — Мая погледна Емили с ентусиазирана усмивка.
Емили хвърли бърз поглед към гаджето си.
— Мая няма нищо общо с решението ми. А и няма нужда да го обсъждаме точно сега.
Бен отпи нова глътка бира.
— Защо не? Не е ли това голямата новина?
— Не знам…
— Както и да е. — Той я потупа по рамото малко грубо с тежката си ръка. — Отивам да си взема още пиене. Искаш ли да ти донеса бира?
Тя кимна, въпреки че никога не пиеше повече от една бира на купон, и то най-много. Бен не попита Мая дали иска питие. Докато се отдалечаваше от тях, Емили забеляза торбестите му дънки. Гадост.
Мая взе ръката й в своята и я стисна.
— Какво е чувството?
Емили се взря във вплетените им ръце, изчерви се, но не я пусна.
— Хубаво. — Или пък страшно. Или, от време на време, сякаш участваше в ниско бюджетен филм. — Объркващо е, но е окей.
— Имам точно подходящото нещо, с което да празнуваме — прошепна Мая. Бръкна в чантата си и показа на новата си приятелка бутилка „Джак Даниълс“.
— Свих я от масата с напитките. Искаш ли да й видим сметката?
Емили я погледна. Косата й бе отметната от лицето, носеше семпла черна блузка без ръкави и спортна пола във войнишко зелено. Изглеждаше жизнена и забавна — далеч по-забавна от Бен с неговите дънки, противно увиснали на задника.
— Защо не? — отвърна Емили и последва Мая към гората.
21.
Секси мацките са хора като нас
Хана отпи от водката си с лимонада и запали нова цигара. Не бе виждала Шон откак паркираха пред имението на Кан преди два часа, а и Мона беше изчезнала някъде. В момента й се налагаше да води разговор с най-добрия приятел на Ноъл, Джеймс Фрийд, със Зелда Милингс — красива блондинка, която носеше единствено дрехи и обувки, направени от коноп — и с още куп пискливи клюкарки от „Приятелите на Дорингбел“, ултра-скъпото квакерско училище в съседното градче. И миналата година бяха сред гостите на партито на Ноъл, и макар Хана да бе прекарала доста време с тях тогава, днес тя не си спомняше името на нито една от тях.
Джеймс изгаси своята „Марлборо“ в подметката на марковите си маратонки и отпи юнашка глътка бира.
— Чух, че братът на Ноъл имал тонове трева.
— Ерик ли? — вдигна вежди Зелда. — Къде е той?
— Във фото-павилиона — отвърна Джеймс.
Изведнъж Шон изникна между боровете. Хана се изправи, подръпна тясната си рокличка, която — както се надяваше — я правеше по-слаба, и завърза връзките на чисто новите сандали на Кристиан Лобутен около изящните си глезени. Когато се затича към него, токчето й затъна във влажната трева. Тя размаха ръце, изпусна чашата си и преди да се усети, се приземи по дупе.
— И ето я на земята! — възкликна Джеймс пиянски. Смотанячките от „Дорингбел“ се разсмяха.
Хана бързо се изправи, стискайки зъби да не се разплаче. Това бе най-големият купон в годината, а тя ни най-малко не се чувстваше в свои води — роклята й стягаше на бедрата, не бе успяла да си спечели и една усмивка от Шон по пътя насам, въпреки че тази нощ той караше бащиното си БМВ 760i, и пиеше третата си безумно калорична водка, а часът бе едва девет и половина.
Шон протегна ръка да й помогне.
— Добре ли си?
Тя се поколеба. Шон бе облечен в семпла бяла тениска, която подчертаваше широките му спортни гърди и плоския му корем, тъмносини дънки, в които задникът му изглеждаше невероятно, и стилни черни маратонки „Пума“. Русоляво-кестенявата му коса беше стилизирана в небрежна прическа, кафявите му очи изглеждаха по-топли от всякога, а розовите устни — сякаш създадени за целувки. През изминалия час бе наблюдавала как говори с всички момчета наоколо, избягвайки я внимателно.
— Екстра съм — отвърна тя и нацупи устни в патентования „Хана–стил“.
— Какво има?
Тя се опита да се задържи на високите си обувки.
— Може ли… да отидем някъде, където ще сме насаме за малко? Може би в горичката? Да си поговорим?
Той сви рамене.
— Добре.
О, да.
Хана поведе Шон по една пътека към легендарните гори, където мнозина бяха изгубили девствеността си, дърветата хвърляха дълги сенки по телата им. Единственият път, когато Хана бе идвала тук, беше в седми клас, когато приятелките й си бяха устроили тайна среща с Ноъл Кан и Джеймс Фрийд. Али свали Ноъл, Спенсър — Джеймс, а тя, Емили и Ариа седяха на пъновете, пушеха обща цигара и злощастно ги чакаха да свършат. Тази вечер, закле се Хана, щеше да е различно.