Лукс и грях
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-27-1
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лукс и грях». Краткое содержание книги:
Спенсър без свян пожелава гаджето на ближния си (на собствената си сестра, всъщност), Ариа ловко завърта любовна афера с учителя по английски (току-що го арестуваха в леглото!), Хана използва някои отвратителни трикове, за да се превърне в неотразима красавица, а Емили направо си губи ума по новото момиче (!) в училище… Какви палавници, а? Но — о, вие още нищо не знаете! Още от седми клас сладураните крият една ужасна тайна, която смятат за погребана навеки. У-упс… голяма грешка! Внимавай какво приказваш и дори какво си мислиш, защото не знаеш какви сили ще предизвикаш да го извадят наяве! Като казахме „погребана“ тайна — не подозирахме, че някой наистина ще бъде погребан най-неочаквано…
В един прекрасен ден четирите сладурани започват да получават странни SMS съобщения — всъщност заплашителни послания, подписани от някой неизвестен, с мистериозния инициал „А“. Възможно ли е „А“ да е Аписън — суперпопулярното момиче, изчезнало преди три години? Алисън — мразената и обожавана тяхна най-добра приятелка, техният идол и обект на ужасна завист, техният властелин и низвергнат кумир? Алисън, която знае всичко за всяка от тях… Тръпки да те побият — Алисън я няма, но посланията те карат да мислиш, че тя те наблюдава отнякъде всеки божи ден, всеки миг, дори когато се криеш в собствените си мисли! Реалността крещи, че това е невъзможно. Но ако „А“ не е Алисън, тогава кой е? И как би могъл да знае толкова много за лошите момичета, каквито са били, и за още по-лошите момичета, каквито са станали? Внезапно техните тайни — и най-голямата, и най-малката, дори най-дълбоко заровената — са заплашени да изплуват. Изведнъж се оказва, че в солидния Роузууд вече няма нищо сигурно, а образцовите момичета са малки, сладки — и ужасни — лъжкини. И ще си плащат скъпо за всичко. А това е само началото…
Мона примигна бавно.
— Ноъл е страшен. Сигурно да ти е гадже е жестоко.
Ерик избухна в смях.
— Какво? — Мона се наведе към него. — К’во е толкова смешно?
— Така се е насвяткала… — каза Ерик на Ариа.
Докато Ариа си напъваше мозъка да измисли отговор, телефонът й изписка. Извади го от чантичката си и погледна номера. Езра. О, мили Боже!
— М-м, ало? — тихо произнесе тя в слушалката.
— Хей, Ариа, ъ-ъ-ъ, ти ли си?
— А, здравей. Какво има? — Тя се опита да звучи възможно най-хладно и под контрол.
— Нищо. Седя си вкъщи, пия скоч и мисля за теб.
Тя замълча, затвори очи и по тялото й премина тръпка.
— Така ли?
— Да. На големия купон ли си?
— Аха.
— Скучаеш ли?
Тя се засмя.
— Малко.
— Искаш ли да наминеш?
— Окей. — Езра започна да й дава указания как да стигне, но тя вече знаеше пътя. Беше проверила адреса с Гугъл Ърт, но, естествено, не вървеше да му го каже. — Супер — рече накрая. — Ще се видим след малко.
Върна телефона си обратно в чантата колкото се може по-спокойно, след което тропна с токчетата на ботушите си. Да!
— Ей, сетих се откъде те познавам.
Ариа погледна назад. Братът на Ноъл бе присвил очи и я зяпаше съсредоточено, докато Мона го целуваше по врата.
— Ти си приятелката на оная мацка, дето изчезна, нали?
Ариа се взря в него, след което отметна косата от очите си.
— Не знам за какво говориш — рече тя и се отдалечи.
По-голямата част от Роузууд представляваше заградени имения и ремонтирани конеферми от по двайсетина декара, но край колежа се виеха надупчени калдъръмени улички, край които се редяха полуразрушени къщи във Викториански стил. Сградите в „Олд Холинс“ бяха боядисани в шантави цветове — пурпурно, розово и тюркоазено, и обикновено бяха разделени на апартаменти, които се даваха под наем на студентите. Семейството на Ариа бе живяло в този квартал докато тя стана на пет — точно тогава баща й бе започнал да преподава в колежа.
Докато шофираше бавно по улицата на Езра, тя забеляза една къща с гръцки букви, изписани на калкана. В клоните на дърветата в двора се бе заплела тоалетна хартия и висеше като дрипа. Върху друга къща имаше недовършена рисунка на статив в предния двор.
Тя спря пред дома на Езра. След като паркира, се покатери по каменното предно стълбище и натисна звънеца. Вратата се отвори моментално и — ето го.
— Уау! — възкликна той. — Здрасти. — Устните му се извиха в усмивка.
— Здравей. — Тя му се усмихна по същия начин.
Той се засмя.
— Аз… хм, ти си тук. Уау.
— Вече каза „уау“ — подразни го Ариа.
Влязоха в антрето. Пред нея се виеше скърцащо стълбище с различна шарка на пътеката на всяко стъпало. Отдясно имаше отворена врата.
— Това е апартаментът ми.
Ариа пристъпи навътре и забеляза вана на крачета в средата на дневната. Посочи я с недоумение.
— Твърде тежка е, за да я местя — сви той рамене извинително. — Затова си държа книгите в нея.
— Яко. — Ариа се озърна наоколо, попивайки с очи огромните прозорци, прашните вградени полици и дивана, тапициран в намачкано жълто кадифе. Носеше се лек мирис на макарони и сирене. От тавана висеше кристален полилей, камината бе украсена с мозайка, а вътре наистина горяха дърва. Това импонираше на стила й милиард пъти повече от езерото за милион долара и двайсет и седем–стайното имение на Кан.
— Иска ми се да живея тук — рече тя гласно.
— Не мога да спра да мисля за теб — каза Езра в същото време.
Тя го погледна през рамо.
— Наистина ли?
Той се приближи зад нея и постави ръце на кръста й. Ариа леко се облегна в него. Стояха така известно време, после тя се обърна. Взря се в гладко избръснатото му лице, в линията на носа му, в зелените пръски на ирисите му. Докосна бенката на ухото му и усети как по тялото му преминава тръпка.
— Просто… не мога да те игнорирам по време на часовете — прошепна Езра. — Истинско мъчение е. Докато изнасяше онзи доклад…
— Днес докосна ръката ми — подразни го Ариа. — Искаше да надникнеш в тетрадката ми.
— Ти целуна Ноъл — каза той на свой ред. — Изпитах такава ревност!
— Значи е подействало — промълви тя.
Езра въздъхна и обви ръце около нея. Устните им се срещнаха в трескава целувка, ръцете им пълзяха по гърба на другия. Отдръпнаха се за миг, взирайки се един в друг без дъх.