Лукс и грях
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-27-1
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лукс и грях». Краткое содержание книги:
Спенсър без свян пожелава гаджето на ближния си (на собствената си сестра, всъщност), Ариа ловко завърта любовна афера с учителя по английски (току-що го арестуваха в леглото!), Хана използва някои отвратителни трикове, за да се превърне в неотразима красавица, а Емили направо си губи ума по новото момиче (!) в училище… Какви палавници, а? Но — о, вие още нищо не знаете! Още от седми клас сладураните крият една ужасна тайна, която смятат за погребана навеки. У-упс… голяма грешка! Внимавай какво приказваш и дори какво си мислиш, защото не знаеш какви сили ще предизвикаш да го извадят наяве! Като казахме „погребана“ тайна — не подозирахме, че някой наистина ще бъде погребан най-неочаквано…
В един прекрасен ден четирите сладурани започват да получават странни SMS съобщения — всъщност заплашителни послания, подписани от някой неизвестен, с мистериозния инициал „А“. Възможно ли е „А“ да е Аписън — суперпопулярното момиче, изчезнало преди три години? Алисън — мразената и обожавана тяхна най-добра приятелка, техният идол и обект на ужасна завист, техният властелин и низвергнат кумир? Алисън, която знае всичко за всяка от тях… Тръпки да те побият — Алисън я няма, но посланията те карат да мислиш, че тя те наблюдава отнякъде всеки божи ден, всеки миг, дори когато се криеш в собствените си мисли! Реалността крещи, че това е невъзможно. Но ако „А“ не е Алисън, тогава кой е? И как би могъл да знае толкова много за лошите момичета, каквито са били, и за още по-лошите момичета, каквито са станали? Внезапно техните тайни — и най-голямата, и най-малката, дори най-дълбоко заровената — са заплашени да изплуват. Изведнъж се оказва, че в солидния Роузууд вече няма нищо сигурно, а образцовите момичета са малки, сладки — и ужасни — лъжкини. И ще си плащат скъпо за всичко. А това е само началото…
Тя се отпусна на мекия килим на тревата и дръпна Шон до себе си.
— Забавляваш ли се? — Тя му подаде питието си.
— Да, готино е — отвърна той и отпи полека. — А ти?
Тя се поколеба. Кожата на Шон блестеше под лунната светлина. На яката на тениската му имаше малко мръсно петънце.
— Общо взето.
Е добре, побъбриха достатъчно. Хана взе чашата от ръката на Шон, сграбчи красиво изваяната му ъгловата брадичка и започна да го целува. Така. Малко гадно беше, че леко й се виеше свят и че вместо да усеща вкуса на Шон, чувстваше само водката, но нищо.
След минута целувки, тя усети, че Шон се отдръпва. Може би беше време малко да подразни сетивата му. Тя вдигна нагоре роклята си, разкривайки своите дълги крака и дантелените прашки с цвят на лавандула. Въздухът сред дърветата бе хладен. На бедрото й кацна комар.
— Хана — поде Шон меко и в същото време се протегна да свали роклята й обратно. — Това не е…
Но не беше достатъчно бърз — Хана вече бе изхлузила дрехата през глава. Очите му се плъзнаха по цялото й тяло. Удивително, но това беше едва вторият път, в който я виждаше по бельо, ако не броим седмицата, която прекараха заедно в къщата на родителите му на плажа, когато тя ходеше по бански. Но това беше по-различно.
— Всъщност не искаш да спреш, нали? — Тя се протегна към него с надеждата, че изглежда слаба, но същевременно не болнава.
— Напротив. — Той спря ръката й. — Точно обратното.
Хана се уви в роклята си, доколкото бе възможно. Сигурно вече имаше поне сто ухапвания от комари. Устната й потрепери.
— Но… Не разбирам. Не ме ли обичаш?
Думите й прозвучаха безпомощно.
Шон мълча дълго преди да отговори. Хана чу как друга двойка се кикотеше сподавено някъде наблизо.
— Не знам — отвърна той накрая.
— Боже мой. — Тя се отдръпна от него. Водката избълбука в стомаха й. — Да не си гей? — Прозвуча малко по-злобно, отколкото искаше.
— Не! — Шон прозвуча наранено.
— Добре, какво тогава? Не съм достатъчно секси ли?
— Глупости! — възкликна той шокирано. Замисли се за миг. — Ти си едно от най-хубавите момичета, които познавам, Хана. Защо ти не го разбираш?
— За какво говориш? — попита тя с отвращение.
— Аз просто… — започна той. — Аз просто смятам, че ако имаш малко повече уважение към себе си…
— Имам си достатъчно самоуважение! — кресна му тя. После се претърколи и седна на една шишарка.
Шон се изправи. Изглеждаше прегърбен и тъжен.
— Погледни се само. — Очите му преминаха от върховете на обувките до темето на главата й. — Чисто и просто се опитвам да ти помогна, Хана. Грижа ме е за теб.
Тя усети как сълзите се събират в ъгълчетата на очите й и се опита да ги преглътне. Не биваше да плаче точно сега.
— Аз уважавам себе си — повтори Хана. — Исках само да… да… да ти покажа какво изпитвам.
— А аз просто се старая да съм придирчив по отношение на секса. — Не звучеше нежно, но не и злобно. По-скоро… отчуждено. — Искам да се случи в правилното време с правилния човек. А това изглежда не си ти. — Шон въздъхна и направи крачка да се отдалечи. — Съжалявам. — После се обърна и изчезна сред дърветата.
Хана бе толкова засрамена и разярена, че не можеше да продума. Опита се да се изправи и да го последва, но токчето й отново заседна и тя се просна върху тревата. Вдигна ръце и се взря в звездите, като притискаше с палци очите си, за да не потекат сълзите.
— Изглежда сякаш ще се издрайфа.
Тя се огледа и видя двама младоци надвесени над нея, които я разглеждаха сякаш бе дигитален образ, който бяха създали на компютрите си.
— Веднага се измитайте оттук, перверзници такива — просъска им тя, докато се изправяше на крака. В другия край на ливадата виждаше как Шон тича след Мейсън Байерс като размахваше жълт чук за крокет. Подсмръкна и се потътри обратно към партито. На никого ли не му пукаше за нея? Сети се за писмото, което бе получила вчера. Дори тати не те обича!
На Хана внезапно й се прииска да има телефонния номер на баща си, мислите й се стрелнаха към деня, в който бе запознала него, Изабел и Кейт с Али.