Лукс и грях
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-27-1
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лукс и грях». Краткое содержание книги:
Спенсър без свян пожелава гаджето на ближния си (на собствената си сестра, всъщност), Ариа ловко завърта любовна афера с учителя по английски (току-що го арестуваха в леглото!), Хана използва някои отвратителни трикове, за да се превърне в неотразима красавица, а Емили направо си губи ума по новото момиче (!) в училище… Какви палавници, а? Но — о, вие още нищо не знаете! Още от седми клас сладураните крият една ужасна тайна, която смятат за погребана навеки. У-упс… голяма грешка! Внимавай какво приказваш и дори какво си мислиш, защото не знаеш какви сили ще предизвикаш да го извадят наяве! Като казахме „погребана“ тайна — не подозирахме, че някой наистина ще бъде погребан най-неочаквано…
В един прекрасен ден четирите сладурани започват да получават странни SMS съобщения — всъщност заплашителни послания, подписани от някой неизвестен, с мистериозния инициал „А“. Възможно ли е „А“ да е Аписън — суперпопулярното момиче, изчезнало преди три години? Алисън — мразената и обожавана тяхна най-добра приятелка, техният идол и обект на ужасна завист, техният властелин и низвергнат кумир? Алисън, която знае всичко за всяка от тях… Тръпки да те побият — Алисън я няма, но посланията те карат да мислиш, че тя те наблюдава отнякъде всеки божи ден, всеки миг, дори когато се криеш в собствените си мисли! Реалността крещи, че това е невъзможно. Но ако „А“ не е Алисън, тогава кой е? И как би могъл да знае толкова много за лошите момичета, каквито са били, и за още по-лошите момичета, каквито са станали? Внезапно техните тайни — и най-голямата, и най-малката, дори най-дълбоко заровената — са заплашени да изплуват. Изведнъж се оказва, че в солидния Роузууд вече няма нищо сигурно, а образцовите момичета са малки, сладки — и ужасни — лъжкини. И ще си плащат скъпо за всичко. А това е само началото…
— Да не говорим повече за училище — рече Езра.
— Дадено.
Той я поведе към малката спалня, по чийто под бяха разхвърляни купища дрехи. На нощното шкафче имаше отворено пликче „Лейс“19. Седнаха на леглото. Дюшекът беше малко по-голям от рамката, и макар покривката да бе от твърд деним и да имаше трошички от чипс, насъбрани в гънките, Ариа никога не бе чувствала такова блаженство в живота си.
Ариа все още бе в леглото, взряна в една пукнатина на тавана. Уличните светлини хвърляха дълги сенки върху предметите, превръщайки голата й кожа в бродерия със странен оттенък на розовото. Полъх на леден ветрец от отворения прозорец угаси свещта с дъх на сандалово дърво край кревата. Чу Езра да пуска чешмата в банята.
Уау. Уау, уау, уау!
Чувстваше се жива. Двамата с Езра почти бяха правили секс — но после, абсолютно едновременно, се бяха разбрали да почакат. Тогава се сгушиха голи и започнаха да разговарят. Езра й разказа за времето, когато бил на шест и направил скулптурка на катеричка от глина, а брат му я строшил. За това как пушел много трева след развода на родителите си. За случая, когато се наложило да заведе семейния фокстериер на ветеринар, който да го приспи завинаги. Ариа му каза как, когато беше малка, пазеше половин кутия с грахова супа на име Грахчо вместо домашен любимец и как бе плакала, когато майка й сготви Грахчо за вечеря. Разправи му за навика си да плете като луда и обеща да му направи пуловер.
Беше лесно да се говори с Езра — толкова лесно, че тя си представяше как ще продължи завинаги. Можеше да пътуват заедно до далечни места. Бразилия би била изумителен избор… Можеше да спят на дърво, да ядат само банани и да пишат пиеси до края на дните си…
Телефонът й изписка. Уф. Сигурно беше Ноъл, който се чудеше какво се е случило с нея. Тя прегърна една от възглавниците на Езра — м-м-м, миришеше точно като него — и зачака той да се върне от банята и да я целува пак.
В този момент проклетото нещо иззвъня отново. И отново, и отново.
— Боже — изпъшка Ариа и протегна голото си тяло над леглото, за да го вземе от чантата си. Седем нови съобщения. И продължаваха да се получават още.
Тя отвори пощенската си кутия и се намръщи. Всички съобщения носеха едно и също заглавие: Ученико-учителска консултация! Стомахът й се обърна, щом отвори първото.
„Ариа,
Това сигурно носи допълнителни точки в бележника!
Обичкам те.
А.
ПП: Чудя се какво би си помислила майка ти, ако разбере за сладката малка, хм, ученичка на татко ти… и че ти си знаела!“
Ариа прочете следващото съобщение, а после следващото и следващото. Всички съдържаха един и същи текст. Тя изпусна телефона на пода. Трябваше да седне.
Не. Трябваше да се махне оттук.
— Езра? — Френетично занадзърта през прозореца. Дали тя я наблюдаваше в този момент? Какво искаше? Наистина ли бе тя? — Езра, трябва да вървя. Спешно е.
— Какво? — извика той от банята. — Нима си тръгваш?
И на Ариа не й се вярваше съвсем. Тя нахлузи блузата си презглава.
— Ще ти се обадя, окей? Просто се налага да свърша нещо.
— Почакай! Какво…? — попита той и отвори вратата.
Ариа грабна чантата си и изхвърча навън.
Трябваше да се махне. Сега.
24.
В гардероба на Спенсър има обувки, дънки… и още нещо
— Границата на х е… — мърмореше си Спенсър под нос. Облегна се върху лакът на леглото и се загледа в чисто новия си учебник по висша математика. Кръстът й все още пламтеше от „Айси Хот“.
Погледна си часовника — полунощ минаваше. Значеше ли, че е луда, щом залягаше над домашното си толкова настървено в първия петък вечер от началото на учебната година? Миналогодишната Спенсър щеше да влети в имението на Кан с Мерцедеса си, да пие бира и да се забие с Мийсън Байерс или някое друго популярно лошо момче. Но не и днешната Спенс. Тя бе Звездата, а Звездата имаше домашно. Утре Звездата щеше да обикаля магазините за домашен интериор с майка си, за да обзаведе новата си бърлога по най-добрия начин. Може би дори щеше да посети „Мейн Лейн Байкс“ с баща си следобеда — заедно бяха прегледали куп каталози за велосипеди след вечеря и той я питаше каква рамка предпочита. Преди никога не беше искал мнението й.
19
Марка картофен чипс. — Б.пр.