Познай кой се върна
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-962-530-1
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Познай кой се върна». Краткое содержание книги:
Сенека
Слуховете процъфтяват сред именията, мерцедесите и идеално подрязаните живи плетове в оазиса за богаташи — градчето Роузууд, Пенсилвания. Зад огромните си очила „Гучи“, под перфектните си маркови дрешки, всеки тук има нещо за криене — особено гимназистките Спенсър, Ариа, Емили и Хана…
За сладките лъжкини е въпрос на живот и смърт да опазят дълбоко заровени скандалните си тайни, но истината е на път да разбие техния малък прекрасен свят. Кой е „А“, следотърсачът, който изпраща заплашителни съобщения? Кой всъщност е убиецът на Алисън? И какво ще стане със Спенсър, Ариа, Хана и Емили, когато истината излезе наяве? Всичко май ще се разбули ей сега… Но… познай кой се върна!
— Всичко е наред — кимна Спенсър. — Мона знае. Тя също получава съобщения от А.
Хана изведнъж усети как премалява. Тя погледна към Мона, за да получи потвърждение, но устните на Мона бяха опънати и сериозни.
— Не — прошепна Хана.
— Ти?! — изненада се Ариа.
— Досега колко? — заекна Емили.
— Две — призна си Мона, като гледаше очертанията на коленете си под оранжевата вълнена рокля на „С&С Калифорния“. — Получих ги тази седмица. Когато вчера казах на Спенсър за това, нямах никаква представа, че вие също получавате.
— Но в това няма никакъв смисъл — прошепна Ариа, обръщайки се към другите. — Аз смятах, че А. изпраща есемеси само на старите приятелки на Али.
— Може би всичко, което сме си мислили, е погрешно — каза Спенсър.
Стомахът на Хана се сви.
— Спенсър каза ли ти за колата, която ме блъсна?
— Че е бил А. И че ти си знаела кой е той. — Лицето на Мона беше пребледняло.
Спенсър кръстоса краката си.
— Както и да е, имаме ново съобщение. Очевидно А. не иска да си спомняш нищо, Хана. Ако продължим да настояваме, следващите наранени ще бъдем ние.
Емили въздъхна леко.
— Това е много страшно — прошепна Мона. Тя не спираше да клати крака си напред-назад, нещо, което правеше само, когато бе много напрегната. — Трябва да отидем в полицията.
— Може би си права — съгласи се Емили. — Те ще ни помогнат. Това е нещо наистина сериозно.
— Не! — едва не изкрещя Ариа. — А. ще разбере. Той ни… А. ни вижда по всяко време.
Емили рязко затвори уста и погледна надолу към ръцете си.
Мона мъчително преглътна.
— Мисля, че знам какво имаш предвид, Ариа. Още откакто получих съобщенията, непрекъснато се чувствам така, сякаш някой ме следи. — Погледът й прескачаше по лицата им, очите й бяха широко отворени и уплашени. — Кой знае? Може би точно в този миг А. ни наблюдава.
Хана потрепери. Ариа се огледа трескаво, проучвайки претъпканата с мебели всекидневна на Хана. Емили надникна зад детското пиано на Хана, сякаш А. се беше свил там, в ъгъла. Изведнъж сайдкикът на Мона иззвъня и всички момичета леко изпискаха. Когато Мона го извади, лицето й пребледня.
— О, Господи! Още едно.
Всички се събраха край телефона й. Най-новото и съобщение бе закъсняла електронна картичка за рожден ден. Под образите на весели балончета и блестящи тортички, които Мона никога нямаше да опита и истинския живот, се мъдреше текст.
Честит рожден ден на патерици, Мона! Кога ще разкажеш на Хана какво си направила? Аз предлагам да изчакаме, докато тя ти даде подаръка за рождения ден. Може да изгубиш приятелка — но поне ще си получиш подаръка!