Не питай, не казвай
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #9
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Не питай, не казвай». Краткое содержание книги:
Вече абитуриентки, сега Ариа, Спенсър, Хана и Емили са по-големи, ала не са помъдрели особено — и упорито продължават с мръсните номера. Сладките малки лъжкини имат повече тайни отвсякога — тъмни тайни, които биха могли с един замах да разрушат съвършения живот, който те с толкова усилия се стараеха да възстановят.
Ариа параноично ревнува гаджето си от новия ученик в класа — защото той е тя, и то — майчице, каква тя… Спенсър гради твърде топли отношения с бъдещия си доведен брат. Бюстът на Хана за малко да стане интернет сензация, макар да има и по-добри начини да провали кампанията на баща си за сената. А Емили е готова буквално на всичко, за да получи спортна стипендия. Ех, мечти-и-и…
Най-лошото обаче е, че при последната пролетна ваканция в Ямайка четирите ужасни сладурани правят нещо абсолютно непростимо. Момичетата отчаяно се опитват да забравят тази съдбовна нощ, но по-добре от всички знаят, че тайната им непременно ще изплува.
Нищо не е свършило, докато А. не каже…
— Имах още един приятел след него — Айзък. Но не се получи. — Изпълни я тъга и тя наведе очи.
Клоуи се размърда.
— Искаше ли ти се да продължи?
Грейс започна да нервничи и Емили я погали по меката, пухкава коса. Това си беше подвеждащ въпрос.
— Да и не, предполагам. — Следващите думи, които излязоха от устата й, направо я изненадаха. — Но не той беше любовта на живота ми, а Али. По-скоро момичето, което в седми клас смятах за Али.
Клоуи зяпна от изненада.
— Ти и Али сте били… двойка?
Емили си пое дълбоко дъх.
— Не съвсем. Страшно си падах по нея. Бях опустошена, когато изчезна. Фантазирах си, че с нея всичко е наред и сънувах как се завръща. И тогава… тя се върна.
Тя разказа на Клоуи цялата история до момента, в който истинската Али я целуна.
— Но се оказа, че всичко това е било преструвка — прошепна Емили и очите й се напълниха със сълзи.
— О, Господи. — Очите на Клоуи също бяха насълзени. — Ужасно съжалявам.
Съчувствието на Клоуи отпуши истинска река от сълзи. Колкото повече хълцаше Емили, толкова по-уверена беше, че не плаче само заради Али. Може би донякъде и заради Ямайка. Когато Табита и Емили танцуваха, изведнъж всичко се беше оказало на мястото си, също както онзи път, когато истинската Али я целуна. Но тогава погледът й беше привлечен от нещо на китката на Табита. Това беше гривна, направена от избеляла сина връв.
Емили спря рязко да танцува и я зяпна. Гривната изглеждаше по същия начин като онези, която Али беше направила за Емили, Спенсър и останалите през лятото, когато без да искат бяха ослепили Джена Кавана. Али им ги беше раздала церемониално, като ги беше накарала да се закълнат, че ще ги носят винаги — и ще пазят тайната за Онова с Джена, — докато са живи.
В главата й засвириха сирени. Тя отстъпи на крачка от Табита. Нямаше как това момиче да се сдобие с такава гривна. Освен ако…
Табита също спря да танцува.
— Какво има? — Тя погледна надолу и видя какво беше привлякло вниманието на Емили. По лицето й пробяга смутена усмивка, сякаш знаеше какво е уплашило толкова много Емили.
Грейс започна да плаче. Емили я извади нежно от люлката и я залюля в ръцете си.
— Всичко е наред — каза тихо тя със задавен от сълзите глас. Плачът на Грейс премина в приглушени хълцания.
— Толкова си добра с нея — каза Клоуи. — Направо е невероятно.
Тези мили думи болезнено пронизаха Емили. Тя вдигна глава, неспособна да задържа каквито и да било тайни в себе си.
— Трябва да ти кажа нещо — прошепна тя. — През лятото родих бебе.
Ръката на Клоуи замръзна във въздуха.
— Какво?!
— Забременях от последния ми приятел, Айзък. И… родих момиченце — повтори Емили, без да сваля очи от Грейс. Думите й прозвучаха толкова сюрреалистично. Тя нямаше намерение да казва на никого. — Затова не посещавах тренировките по плуване през есента — беше ми трудно след това. Затова и имам проблем да си осигуря стипендия.
Клоуи прокара ръка през косата си.
— Леле — прошепна тя. — Добре ли е бебето? Ти добре ли си?
— Бебето е добре. Що се отнася до мен… — Емили сви рамене. — Не знам.
Очите на Клоуи се стрелкаха насам-натам.
— Какво казаха вашите?
— Те не знаят. Прекарах лятото във Филаделфия, направо се бях скрила. По-голямата ми сестра знае, но ме мрази заради това.
— Има ли на кого да разчиташ? — попита Клоуи, постави ръка на рамото на Емили и го стисна. — Психолог, лекар, някой, с когото да можеш да разговаряш?
— Не. — Емили затвори очи, усещайки пристягане в гърдите си. — Всъщност не искам да говоря с никого за това. Съжалявам, че те натоварих с проблемите си.
Клоуи придърпа Емили към себе си, като внимаваше да не смачка Грейс.
— Толкова се радвам, че ми каза. Няма да споделя с никого, обещавам. С мен можеш да споделяш всичко!
— Благодаря. — Очите на Емили отново плувнаха в сълзи. Тя зарови лице в меката коса на Клоуи, която ухаеше на лак за коса „Нексъс“ и няколко различни гелове за коса. Грейс се размърда между тях, тиха и спокойна. Толкова беше хубаво да можеш да прегърнеш някого. Да споделиш с някого. По-хубаво дори от приятелската огърлица или наздравицата с шампанско; това беше най-значимият приятелски ритуал.
Бум!
Емили отвори стреснато очи. Устата й беше пресъхнала и лепкава.