Последният заложник
- Автор: Нанс Джон
- Серия: Kat Bronsky #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният заложник». Краткое содержание книги:
Малко по-късно Кен съобщава на помощника си, че единият двигател показва дефект, поради което се налага да го спре.
Следва аварийно кацане. Командирът изпраща своя колега по работа на летището и отлита без него.
Минути след това диспечера от контролния център получава сигнален код 7500. Това означава „Отвличане“.
Протегна ръка и натисна съответните клавиши на компютъра, който показа, че дотам остават шейсет километра.
На юг се появиха великолепни заснежени планински върхове. Кен спусна боинга на сто и петдесет метра и се стрелна над една междущатска магистрала, насочвайки самолета към широката долина, която познаваше добре — там минаваше шосето, водещо към Черния каньон на река Гънисън и към планините Сан Хуан. Имаше три минути да реши дали да отиде в Монтроуз, или да завие на изток, над Гънисън.
За разлика от Юта, той познаваше този район от годините пилотиране над Скалистите планини. Този път нямаше да сгреши и да влезе в някой задънен каньон.
„И така, какво да направя сега — запита се Кен. — Изплъзнах им се, имам някакъв план, но как да изтръгна самопризнания от Бостич?“
Той потърка чело с дясната си ръка. Лявата стискаше електронния спусък и щурвала. Рудолф продължаваше да мълчи, но Улф внимателно го наблюдаваше с периферното си зрение.
„Бронски ще ме потърси веднага щом разбере, че кацналият боинг е друг. Може би… трябва да й позволя да ме намери или поне да се опитам отново да поговоря с нея.“
Идеята да говори по националния ефир и да разобличи Бостич го завладяваше все по-силно, макар че това вероятно беше опасно. Имаше твърде много начини, по които можеха да го измамят, докато говореше пред камерите.
Кен рязко наклони боинга надясно и се спусна над магистралата. Отново провери горивото. Имаше най-много за четирийсет минути. Само толкова, за да изтръгне самопризнания от Бостич или да измисли начин да се снабди с гориво. Пътниците вече не му трябваха. Необходим му беше само Бостич, но как да свали хората от самолета, без да изложи на риск цялата операция?
Ами ако Рудолф продължеше да се опъва? Ако нямаше начин да арестуват Брадли Лумин? Още колко момиченца щяха да му позволят да убие?
На борда на „Гълфстрийм 5ЛЛ“ — 14:28
— „Гълфстрийм Пет Лима Лима“, тук диспечерска служба „Приземяване“, Гранд Джънкшън. Няколко от радарите ни го засякоха на северозапад от Гранд Меса, на около сто и петдесет километра на североизток от равнината. На около две хиляди метра височина, преди четири минути. Изгубихме го, когато се отправи на изток от южната страна на междущатската магистрала.
Кет погледна Дейн, който се бе съсредоточил върху уредите. Гълфстриймът зави на север и се издигна на позволената височина от четири хиляди и петстотин метра.
Дейн натисна бутона на предавателя.
— Благодаря, диспечер „Приземяване“. Тук Пет Лима Лима.
— Защо ли отново е включил транспондера? — учуди се Кет.
Очите й бяха приковани в централното табло, но мислите й бяха в пилотската кабина на полет 90.
Дейн поклати глава.
— Може да го е забравил или да го е включил, без да иска. А може и изобщо да не го е изключвал, а ние да не сме чули.
„Или пък го е включил, защото иска да потвърди посоката си към Гленуд Спрингс, което би направил, ако се опитва да изчезне“ — помисли Кет.
— Дейн — рече тя и го дръпна за ръкава.
Той се обърна.
— Да?
— Той ще се плъзне над платото и ще се отправи на юг. Транспондерът е за заблуда.
Пилотът изглеждаше обезпокоен.
— Сигурна ли си? Звучи много странно.
— Сигурна съм. Моля те, насочи се на юг, колкото е възможно по-скоро, и ми дай да погледна някоя карта на района. Не му е останало много гориво, а там има само няколко летища, на които може да зареди.
Дейн поклати глава.
— Ако ние се отправим на юг, а той — на изток, ще го изгубим. Помежду ни има доста високи планини.
— Имай ми доверие, Дейн.
Кет взе клетъчния телефон, свърза се с Франк и му обясни теорията си.
— Във Вашингтон беснеят, че сме го изпуснали в Гранд Джънкшън, Кет. Решението да се разреши на другия боинг на „Еърбридж“ да кацне беше катастрофално.
— Франк, това решение не беше мое.
Той изсумтя в знак, че е съгласен.
— Знам. Беше мое. Но стореното — сторено. Сега се е отправил на изток.
— Не, ще лети на юг.
— Кет, нали гледам картата. Сутринта дойде от юг, от околностите на Дуранго, Фор Корнърс и Монюмънт Вали. Не мисля, че ще се върне там. Освен това ти каза, че радарът го е засякъл да се движи на изток.