Последният заложник
- Автор: Нанс Джон
- Серия: Kat Bronsky #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният заложник». Краткое содержание книги:
Малко по-късно Кен съобщава на помощника си, че единият двигател показва дефект, поради което се налага да го спре.
Следва аварийно кацане. Командирът изпраща своя колега по работа на летището и отлита без него.
Минути след това диспечера от контролния център получава сигнален код 7500. Това означава „Отвличане“.
Улф се бе обърнал и мълчаливо го гледаше в очите.
Явно имаше радиовръзка, което Бостич не можеше да чуе. Кен погледна нагоре, каза нещо по микрофона, после наклони боинга няколко градуса наляво, намали тягата още малко и неочаквано се вторачи в Бостич.
— Опитваш се да ми кажеш, че справките на телефонните обаждания са фалшиви, защото съм ги получил от детектив Матсън?
— Точно това се опитвам да ти кажа. И двамата сме подведени. И през ум не ми е минавало, че Матсън ще постъпи така с теб, един опечален баща. Това показва какъв е боклук. Но стореното — сторено. Използвал е подправени справки, за да те настрои срещу мен, но нямам представа каква е причината. Може би просто за да ти причини болка. И със сигурност е успял.
Бостич го гледаше с нарастваща надежда. Спомни си гневните му писма, които граничеха с подсъдни заплахи. Беше ги отминал като истерични и не заслужаващи времето му.
Улф бавно поклати глава и сърцето на Бостич подскочи. Може би след няколко минути в Гранд Джънкшън всичко щеше да се реши мирно и тихо. Естествено, Рудолф щеше да препоръча предявяване на обвинения във въздушно пиратство. Това щеше да е в пълномощията на друг федерален прокурор, но който и да беше, щеше да го послуша.
Изражението на Кен Улф се променяше. На устните му заигра иронична усмивка. Бостич го гледаше озадачен. Накрая Улф се изсмя.
— Добър опит, Бостич, признавам ти го. Бива те да лъжеш и да увърташ. Жалко, че не знаеше една малка подробност, когато съчини такова гладко обяснение.
Увереността на Рудолф се изпари.
— За какво говориш? Нищо не съм съчинил.
— Детектив Матсън няма нищо общо със справките, които получих. Той дори не знае, че съществуват.
На борда на „Гълфстрийм 5ЛЛ“ — 13:58
Дейн Бейли намали тягата и самолетът забави скоростта си, изравнявайки се с боинга на височина от три хиляди метра. Кет още стоеше на колене зад централната конзола. Лявата й ръка беше вкопчена в облегалката на стола на Дейн, а очите — вторачени в боинга. После натисна бутона на предавателя.
— Кен, ние сме от лявата ти страна.
Последва мълчание. Тя виждаше очертанията на една глава в пилотската кабина на боинга, но не различаваше подробностите.
— Гълфстриймът едва ли е самолет, отпуснат от правителството — отговори Улф.
— Не съм казала такова нещо, Кен. Поискахме помощ от загрижен гражданин и той ни даде самолета и екипажа си. Цялата страна се притеснява за теб, Кен.
От другия край на линията се чу сумтене.
— Сигурно, Кет. Само че се притесняват за пътниците и че снайперистите на ФБР може да не ме уцелят. Цялата проклета страна няма представа за какво става въпрос.
Репликата беше подадена и Кет се хвана за нея.
— Да, но ние можем да поправим това, Кен. На земята ще те свържем с телевизионен екип и ще ти дадем време да разкажеш всичко на хората.
В съзнанието й отекна възмутеният вой на главното управление на ФБР, ако чуеха предложението й.
— Ще помисля по въпроса — отговори Кен. — Между другото, остават ни още петнайсет километра. Вие кацате първи.
— Има ли значение, Кен? Не сме въоръжени и не представляваме заплаха за теб.
— Или кацате първи, или няма да кацна. Ясно ли е?
Тя погледна Дейн, който сви рамене и кимна. После се свърза с диспечера и започна ляв завой, за да се подготви.
— Добре, Кен — рече Кет. — Само ми кажи как искаш да подходим към въпроса, след като кацнем.
— Не забравяй, че ако долу има още някой, всички ще бъдат в опасност. Приближи ли се някой до този самолет без мое разрешение, ще го взривя.
— Никой няма да наруши заповедите ти — каза Кет, като се молеше на Бога командирът на екипа на земята да скрие всички превозни средства. Кен не трябваше да ги вижда.
На борда на „Еърбридж“ 90 — 14:08
Гълфстриймът кацна и спря на пистата. Улф спусна колесника, намали скоростта и се сниши на триста метра височина, за да се увери, че няма посрещачи.