Последният заложник
- Автор: Нанс Джон
- Серия: Kat Bronsky #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният заложник». Краткое содержание книги:
Малко по-късно Кен съобщава на помощника си, че единият двигател показва дефект, поради което се налага да го спре.
Следва аварийно кацане. Командирът изпраща своя колега по работа на летището и отлита без него.
Минути след това диспечера от контролния център получава сигнален код 7500. Това означава „Отвличане“.
— Гранд Джънкшън, Кулата, тук е „Еърбридж“ 90. Ще мина бързо над пистата. После ще обърна срещу вятъра, за да се приземя.
— Прието, 90 — веднага отговори диспечерът, явно инструктиран да даде на похитителя каквото иска.
Нямаше съмнение какво повеляват стандартните процедури на ФБР — да подмамят похитителя да кацне, да измъкнат пътниците невредими и по някакъв начин да обездвижат самолета. Дори щяха да държат летището отворено, само за да го убедят, че всичко е нормално.
„Някъде там в тревите край пистата — помисли Кен — лежи снайперист и чака да спука гумите на самолета, щом му дадат знак.“
Той познаваше добре Гранд Джънкшън. През последната половин година „Еърбридж“ обслужваше тази линия и Кен много пъти бе кацал в този безводен район. Вляво се показа пистата. Сцената не изглеждаше заплашително, с изключение на една малка подробност, която може би не означаваше нищо. Вратите на големия хангар бяха открехнати. Обикновено бяха или плътно затворени, или широко отворени.
Кен отново погледна.
Пред хангара имаше зле паркиран самолет, сякаш някой набързо го бе опразнил. Обикновено пространството между пистата и сградата на летището беше празно. Улф се приготви да натисне бутона на предавателя, когато на същата честота се обади друг глас.
— Кулата в Гранд Джънкшън. „Еърбридж“ 46, разрешете визуално приземяване.
„Еърбридж“ 46? Да, разбира се. Обедният полет от Колорадо Спрингс. Беше странно, че полетите не бяха преустановени, но ако летището продължаваше да работи, за да го заблудят, добавянето на още един самолет на „Еърбридж“ беше убедителен щрих.
Кулата отговори веднага.
— Прието, „Еърбридж“ 46. Имате разрешение за кацане на писта 11. Вятър едно-седем-нула при дванайсет възела.
— Прието.
Кен зави на запад, отдалечи се на няколко километра от летището, после пак се приближи. Видя как другият боинг на „Еърбридж“ — съвсем същият като неговия — кацна и се насочи към хангара.
Улф се опита да си представи какво има в хангара, Полицейски коли и специализиран отряд за борба с тероризма?
Той натисна бутона на предавателя и промени гласа си, за да звучи сърдито. Другият боинг сигурно беше на честотата на наземния контрол и не го чуваше.
— Кулата, тук е „Еърбридж“ 46. Току-що чухме, че друг полет използва нашия сигнал. Какво става, по дяволите?
Насочи боинга надясно, за да огледа по-подробно подозрителния хангар, и си представи размяната на стреснати погледи между чакащите долу. Ако се окажеше прав и в хангара се криеха посрещачи, след няколко секунди щеше да закипи оживена дейност, защото щяха да помислят, че похитителят е кацнал под маскировката на редовен полет.
— „Еърбридж“ 46, ами… малко сме объркани — отговори диспечерът. — Казвате, че още сте във въздуха?
— Потвърдено, Гранд Джънкшън, и искаме разрешение за кацане — отговори Кен.
— Прието, 46, имате разрешение за кацане. Писта единайсет. Вятър едно-седем-нула при осем възела.
Улф притисна нос до стъклото на страничния прозорец и се стресна от потока превозни средства, който изведнъж се изсипа от вътрешността на хангара. Всички се отправиха към истинския „Еърбридж“ 46, който невинно рулираше покрай чакащия Гълфстрийм.
— И така, какво планираш сега, за да влошиш нещата, командире? — неочаквано попита Бостич.
Кен го погледна, вдигна лявата си ръка и му показа електронния спусък.
— Затвори си устата и мисли как да оформиш самопризнанията си. Между другото, животът ти струва нещо само ако имаш желание да кажеш на съдията, че си излъгал. Не го ли направиш, не заслужаваш да живееш.
— Заплашваш със смърт федерален прокурор?
Кен го погледна с престорено изумление.
— Искаш да кажеш, че това не ти е пределно ясно? Господи! Тогава нека да изясним нещата веднъж завинаги. Или самопризнания, или смърт. Сега вече достатъчно ясно ли е?
Бостич кимна намусено.
— Напълно.
На борда на „Гълфстрийм 5ЛЛ“, летището в Гранд Джънкшън — 14:17
Джеф Джейсън бе спуснал стълбата на гълфстрийма и следвана по петите от Бил Норт, Кет слезе на пистата.
Погледна към хангара. Предполагаше, че полицията и отрядът за борба с тероризма чакат вътре.
След малко боингът кацна, мина покай тях и се отправи към сградата на летището.