Последният заложник
- Автор: Нанс Джон
- Серия: Kat Bronsky #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният заложник». Краткое содержание книги:
Малко по-късно Кен съобщава на помощника си, че единият двигател показва дефект, поради което се налага да го спре.
Следва аварийно кацане. Командирът изпраща своя колега по работа на летището и отлита без него.
Минути след това диспечера от контролния център получава сигнален код 7500. Това означава „Отвличане“.
— Добре се справяш, Кет. Жалко, че имаш такъв добре осведомен противник. Пак ли си зад мен, или мога да те видя? Или задавам твърде много въпроси, за да получа откровен отговор от един агент на ФБР?
— Да, Кен, зад теб сме и малко по-високо и знаем, че трябва да кацнеш някъде, за да заредиш гориво.
— Вярно, но този път няма да бъда толкова тъп, че да ти кажа къде.
— Не е необходимо. Всяко летище в Колорадо, подходящо за такъв боинг, вече е уведомено, че може да се отбиеш. Виж какво, Кен, няма смисъл да бягаш по този начин. Моля те, кацни и освободи пътниците. Знаем, че не искаш да им сториш зло.
— Сега щяха да бъдат в безопасност в Гранд Джънкшън, ако бе удържала на думата си, Кет.
— Кен, не съм обещавала ненамеса, нито че долу, на земята, няма да има полицейски коли. Можеш да очакваш малка армия навсякъде, където кацнеш. Но в Гранд Джънкшън щяха да изпълнят заповедите ти. Паникьоса се за нищо.
— Във връзка ли си с главното управление, Кет?
Тя погледна клетъчния телефон и внимателно обмисли отговора си.
— От време на време, да, но ти летиш много близо до земята и ми е трудно да поддържам контакт. Сега ще се свържа с тях, за да проверя дали арестът е бил извършен.
— Обади ми се, когато го извършат.
Тя остави микрофона и посегна към клетъчния телефон да се обади на Франк, когато прогърмя гласът на Дейн:
— Какво прави пък сега, по дяволите?
Кет погледна през предното стъкло, накъдето сочеше командирът на полета.
— Изведнъж се издигна като ракета, после зави наляво. Нали не мисли сериозно, че ще ми се изплъзне?
Боингът продължи да набира височина и да завива.
— На каква височина сме, Дейн?
— На три хиляди и шестстотин. А той вече е на три и триста.
— И се насочва насам — добави Джеф.
Кет се вторачи в издигащия се самолет и се опита да си представи какви мисли се въртят в главата на Кен Улф. Той сигурно искаше да кацне незабелязан, да освободи пътниците и да задържи Бостич. Какво липсваше в това уравнение?
— Кет?
Гласът на Дейн прозвуча разтревожено. Тя вдигна глава и видя боинга, който се бе издигнал на тяхната височина и летеше право към тях.
— Какво прави, за бога? — възкликна Кет.
— И аз това се готвех да те питам. Видя ни и сега се цели право в нас. Може би моментът е подходящ да поговорим с него.
Тя грабна микрофона и натисна копчето.
— Кен, пак е Кет Бронски. Опитваш се да ни кажеш нещо или само ще предизвикаш сблъсък във въздуха?
Отговор не последва.
— Вече е на шест километра — отбеляза Дейн. — Приближава се със скорост четиринайсет километра в минута.
— Кен? Знам, че ме чуваш. Какво ще реши това, за бога?
— Ще трябва да завия само след секунди — каза Дейн.
— Кен! Отговори ми!
Гласът й бе напрегнат, размерите на боинга срещу тях се увеличаваха застрашително с всяка секунда.
— Добре. Достатъчно! — отсече Дейн и наклони гълфстрийма за десен завой, но щом промени посоката, видя, че боингът прави същото, за да лети срещу него.
— Кен, моля те, какво се опитваш да направиш? Ако се отклоним в погрешната посока, може да не стане така, както си го планирал.
До ушите й стигна гласът на Джеф Джейсън.
— Дейн, по-добре продължи завоя. Той има сериозни намерения.
Боингът вече беше на по-малко от километър и половина. Гълфстриймът рязко зави надясно и полетя с пълна скорост. С приглушен рев боингът мина покрай опашката му.
— Господи! — възкликна Дейн, после намали тягата и предприе ляв завой.
Джеф Джейсън съобщи за случилото се на централата в Денвър.
— Прието, „Пет Лима Лима“. Виждам го. Изглежда, обръща, за да ви преследва.
— Сега пък какво е намислил? — възкликна Дейн.
Кет вдигна микрофона към устата си и натисна бутона.
— Разминахме се на косъм, Кен. Не беше необходимо. Сега, след като ни преследваш и нямаш оръдия или ракети на борда, кажи ми къде по-точно искаш да те заведем?
Гласът му — спокоен и сдържан — отговори веднага:
— Завийте наляво и обърнете на юг към Албакърки.
На борда на „Еърбридж“ 90 — 14:44
Звукът от откопчаването на предпазен колан стресна Улф. Не повярва на очите си, когато видя, че Рудолф Бостич се измъква от седалката на помощник-пилота.