Последният заложник

— Да предположим, че доказателството ти е фалшиво — почна Рудолф. — Доказателството често привидно потвърждава едно, а всъщност е точно обратното. Мислил ли си по този въпрос?

— Доказателството не лъже, освен ако нямаш навика да се обаждаш на разни детективи всяка нощ.

Бостич присви очи и се вторачи изпитателно в лицето му.

— Чакай малко. Мислиш, че имаш справки за телефонните ми обаждания?

— Не мисля, а ги имам.

Прокурорът поклати глава.

— Справките за телефонните обаждания могат да се фалшифицират. Откъде ги взе?

— Не е твоя работа.

— Роджър Матсън ли ти ги даде?

— Казах, че не е твоя работа, докато не започне процесът срещу теб за лъжесвидетелстване.

— Измамили са те, командире. Явно не знаеш, че детектив Матсън е неблагонадежден. Измислени операции и доказателства, за да изтръгне от съдиите заповеди за обиск. Не знаеше това, нали?

— И сега не го знам, Бостич. Не вярвам на нито една твоя дума. Ако кажеш, че слънцето е изгряло, няма да повярвам без писмено показание под клетва от астрофизик.

— Матсън наистина е неблагонадежден. Всичко е в досието му, но не го нося с мен, нали разбираш?

— Жалко. Млъкни за секунда.

Кен наклони самолета надясно и каза по микрофона:

— Кет? Още ли ме преследваш?

Чу отговора и кимна, приковал очи в хоризонта.

— Добре. Искам да видя на какво летиш. Веднага. Минете от лявата ми страна, на петстотин метра разстояние. Ще кацнете първи. Ясно ли е?

Сетне пак кимна и се обърна към Бостич.

— Имаш ли да кажеш още нещо?

— Да. Матсън сигурно ме познава, но ти изпитваш огромно нетърпение да ме обвиниш, затова не си проверил данните за него. Има ужасно много неща, които един федерален прокурор не може да каже на широката общественост и на медиите. Обикновените хора не ги знаят. Господи, защо не дойде първо при мен, преди да съсипеш всичко с тази… глупава постъпка.

— Направих го, копеле. Писах ти писма. Но ти не ми отговори.

Рудолф тъжно поклати глава.

— В онези писма ти не задаваше въпроси, а отправяше обвинения. Трябваше да дойдеш лично. А сега… виж какво направи.

Бостич не получи отговор, затова продължи:

— Чуй ме, Кен.

— Не ме наричай Кен, отрепко!

— Добре, добре. Внушил си си, че аз съм лошият, но грешиш. Безброй пъти се е налагало да разглеждам нарушенията на детектив Матсън, задето пречи на федерални разследвания. Той ме познава достатъчно добре, за да иска да ме дискредитира, и това му е предоставило идеална възможност. Матсън е бил на мястото. Явно някакъв информатор му е казал кой е… убил дъщеря ти и за да получи заповед за обиск, той е измислил, че аз съм се обадил, предполагайки, че ще кажа да. Но това щеше да бъде лъжа! Не разбираш ли? Аз бях под клетва. Знаех какъв е залогът, но не можех да излъжа. Истината е, че не съм се обаждал.