Последният заложник
- Автор: Нанс Джон
- Серия: Kat Bronsky #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният заложник». Краткое содержание книги:
Малко по-късно Кен съобщава на помощника си, че единият двигател показва дефект, поради което се налага да го спре.
Следва аварийно кацане. Командирът изпраща своя колега по работа на летището и отлита без него.
Минути след това диспечера от контролния център получава сигнален код 7500. Това означава „Отвличане“.
— Не знам.
— Напротив, знаеш. Представи си тялото на Ани обезобразено.
Рудолф тръсна глава, опитвайки се да прогони образа.
— Не мога да си представя…
— Можеш! Виждаш я, нали? Ани Бостич. Ето я, тя е пред очите ти. Сладкото малко момиченце, което обичаш, цялото обезобразено и осакатено, лежи мъртво пред теб. Спомняш ли си я как изглеждаше на единайсет години?
— Престани!
— Остатъците от лицето й са омазани с неща, които не искаш да разпознаваш. А лицето й е изкривено в застинал писък.
Бостич се обърна към него. Очите му горяха.
— Престани! Да те вземат дяволите! Не замесвай дъщеря ми в това!
— Защо, Руди? Сега си я представяш, нали? Ани Бостич — мъртва, унищожена, използвана като животно. Посинелите й устни, застинали в писък, сякаш пита: „Защо, татко? Защо не ме предпази? Та аз съм твоята дъщеря, Ани. Трябваше да бдиш над…“.
— Достатъчно! Бъди проклет! Стига!
— Какво би направил, Руди?
— Бих се надявал обвинението…
— Тя е изнасилена и убита, Руди. Твоята Ани. И никой няма да съди престъпника. Какво би направил?
— Спри, по дяволите — изрева Бостич. — Вероятно щях да взема пушка и да отида да пръсна черепа на онзи тип, като първо прострелям някои части на тялото му. Може би щях да се побъркам и да свърша в затвора…
Той млъкна и се хвана за главата, за да прогони от съзнанието си описанията на Кен.
— Точно така — съгласи се Улф. — Така би реагирал един нормален баща. Но аз не можах да го направя.
— Какво? — промълви Бостич.
— Не можах да го направя — повтори Кен. — След като ти провали процеса, започнах да следя Лумин. Мислех, че ще предотвратя други убийства, но не можех да ходя подир него всеки ден. Трябваше да си изкарвам прехраната. Летях и ме нямаше по няколко дни. Всяка нощ сънувах Мелинда, която ми задаваше един и същ въпрос. Защо, татко, защо? После по същия начин бяха убити още две момиченца. Полицията не пожела да ме изслуша. Никой не искаше да ме чуе. Лумин беше пуснат на свобода и не можеше да се направи нищо, макар да имаше дълъг списък от издевателства над деца. Накрая реших да го убия. Заради Мелинда. Заради всички други момиченца, които щяха да изстрадат нейната съдба. Купих си пушка. Подбрах подходящия момент. Прицелих се в него, но не можах да натисна спусъка.
Бостич бавно се обърна към него и видя мъката, изписана на лицето му.
— Опитал си се… да го убиеш?
Улф кимна.
— И не си го направил?
— Не можах. — Кен се помъчи да спре сълзите, които бликнаха от очите му. — Не ме е грижа какво ще стане с мен. Все едно вече съм умрял. Но не можах да натисна спусъка. Представяш ли си? Знаеш ли колко безпомощен, безсилен и непотребен се чувства човек? Знаех, че той го е направил, и пак не можах да натисна проклетия спусък!
Рудолф пое дълбоко дъх и кимна.
— Но това е хубаво, не разбираш ли? Не си паднал до неговото ниво. Ти не си убиец. Дори сега, независимо от бомбата, която казваш, че си сложил в багажното отделение, пак не си убиец.
Бостич предпазливо протегна ръка и Кен мигновено се дръпна.
— Дори не си помисляй да ме докосваш, Бостич.
Прокурорът бързо прибра ръката си.
— Съжалявам. Само се опитвах да…
— Нямаше да бъда убиец, а екзекутор. И щях да очистя мръсника, убил детето ми. Но въпросът не е в това. Най-важното е, че не можах да спася дъщеря си, не можах да ти попреча да не провалиш процеса, да осъдя Лумин, да го спра да не издевателства отново и дори не събрах смелост да го убия. Но тази сутрин, господин прокурор, Господ направи така, че да се качиш на моя самолет. До днес бях напълно безпомощен, но това вече свърши. Ти ще направиш самопризнания и ще дадеш на съдията в Кънектикът необходимите основания, от които се нуждае, за да промени решението си и да възбуди дело. Иначе и двамата ще умрем.
— Командире…
— И още нещо… За твоето убийство нямам никакви морални задръжки.
На борда на „Гълфстрийм 5ЛЛ“ — 14:36
— Кен, отново се обажда Кет Бронски. Чуваш ли ме?
Беше трудно да забележи далечните очертания на боинга, който се намираше на петнайсетина километра пред тях и маневрираше на по-малко от триста метра над река Гънисън, но Кет се оказа права. Той летеше на юг.
— Очаквах да те чуя, Кет. Не се предаваш лесно, нали?
— Не и когато някой ме предизвиква.