Последният заложник
- Автор: Нанс Джон
- Серия: Kat Bronsky #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният заложник». Краткое содержание книги:
Малко по-късно Кен съобщава на помощника си, че единият двигател показва дефект, поради което се налага да го спре.
Следва аварийно кацане. Командирът изпраща своя колега по работа на летището и отлита без него.
Минути след това диспечера от контролния център получава сигнален код 7500. Това означава „Отвличане“.
— Къде отиваш, по дяволите?
Бостич спря и го погледна в очите.
— Писна ми от всичко това. Може би, ако се върна в пътническия салон, вече няма да правиш глупави каскади, само за да ме уплашиш.
— Седни, Бостич!
— Иначе какво? Ще взривиш самолета и ще убиеш всички само защото съм станал от мястото си?
Кен премести дясната си ръка върху щурвала и вдигна електронния спусък.
— Точно така.
— Не ти вярвам. Няма да го направиш. Знаеш, че съм на борда и не мога да сляза. Още се надяваш, че ще ме принудиш да направя фалшиви самопризнания. Кой знае, може и да успееш. В крайна сметка те няма да струват нищо. Може би не знаеш, че насила изтръгнатите самопризнания нямат стойност в съда.
— Не забравяй, че имам доказателство — рече Кен, но личеше, че е притеснен.
Рудолф изсумтя.
— Глупости! Ако имаше истинско доказателство, щеше да го представиш на съдията, а не да рискуваш да умреш, отвличайки собствения си самолет.
Улф поклати глава, опитвайки се да не изглежда толкова отчаян, колкото беше. С периферното си зрение видя на екрана, че гълфстриймът е там, където го искаше да бъде — зад тях и извън визуалния им обсег.
— Получих го едва преди няколко дни. Нямаше време. Освен това доказателството може и да убеди съдията, но твоите самопризнания мигновено ще променят решението му. Разбира се, професионалната ти кариера ще приключи, ако бъдеш разобличен, но самопризнания, придружени с някакви обяснения, може да те отърват от публичен скандал.
— Трогнат съм от загрижеността ти за кариерата ми.
— Съвсем не съм загрижен за кариерата ти, но трябва да призная, че ако бъдеш разобличен — а това ще стане, ще постъпиш умно, ако го направиш доброволно. Не давам пукната пара, стига доказателствата да бъдат представени в съда.
Рудолф бавно вдигна крак, за да се измъкне от седалката, и Кен отново му показа спусъка.
— Не се опитвай, Бостич! Не се шегувам, така че недей да рискуваш.
Прокурорът спря.
— Не си знаел, че тази сутрин ще бъда на борда, нали така? — попита Рудолф, като внимателно следеше реакцията на Улф. — Освен ако не носиш бомба на всеки полет. Защо трябва да ти вярвам, че си намерил начин да сложиш бомба?
Кен бръкна в чантата от лявата си страна, извади малък правоъгълен предмет и го подхвърли на Бостич, който сръчно го улови.
— Какво е това?
— Ами виж, Руди.
Все още приведен, Бостич се подпря с лявото си рамо на седалката и разгърна опаковката. Вътре имаше блокче мек материал, който приличаше на бял пластилин. Рудолф бе виждал някъде такова нещо. Всъщност много наподобяваше на…
— Внимавай — предупреди го Кен. — Останалото е в чантата ми. Има и голям часовник, и електронен детонатор.
Очите на Бостич се разшириха.
— Искаш да кажеш, че… държа… пластичен взрив?
— С-4.
Прокурорът му върна блокчето, сякаш беше жива кобра, и седна на мястото си. Дишаше тежко.
— Господи, и през ум не ми е минавало, че един пилот ще…
— Отдавна проверявам компютъра с резервациите, Руди. Изведнъж изскочи твоето име. Знаех откъде да се снабдя с пластичен взрив и как да го използвам. Трябваха ми само няколко часа.
Бостич го погледна обезумяло.
— И как мина през охраната?
Кен изсумтя презрително.
— Пилотите минават през рентгена на летището като всички останали, което е глупаво и безполезно. Безпроблемно прекарах през охраната блокчето, детонатора и другото.
— Боже мой! Пък аз мислех, че лъжеш. Наистина си луд!
Улф кимна.
— Сам го каза, нали, Руди? Какво би направил на мое място? Вероятно щеше да полудееш. Е, аз имах две години да стигна до това състояние. Благодарение на теб.
— Какво искаш да кажеш?
Кен се вторачи в него със съсредоточеност, която смрази кръвта на Бостич.
— Днес се навършват две години… — започна Улф. — В една гора в северен Кънектикът беше убита моята красива единайсетгодишна дъщеря, а тялото й беше захвърлено. Лумин е повредил електронно контролираната ограда на държавния резерват, затова знаем датата. Месеци по-късно намериха тялото й. Така ми върнаха детето, господин прокурор.
— Искрено съжалявам — тихо рече Рудолф.
Кен се обърна към контролното табло, едва сдържайки чувствата си.
— Адски си прав, Бостич. Аз съм луд. И по-добре направи нещо, за да ми помогнеш, защото вече нямам какво да губя.