Последният заложник
- Автор: Нанс Джон
- Серия: Kat Bronsky #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният заложник». Краткое содержание книги:
Малко по-късно Кен съобщава на помощника си, че единият двигател показва дефект, поради което се налага да го спре.
Следва аварийно кацане. Командирът изпраща своя колега по работа на летището и отлита без него.
Минути след това диспечера от контролния център получава сигнален код 7500. Това означава „Отвличане“.
От хангара изскочи дълга редица полицейски коли и тръгна след боинга, приближаващ се към сградата на летището.
— Готово! — възкликна Бил Норт.
— Не знам — отговори Кет, засенчи очи с ръка и се вторачи в рулиращия боинг, който продължаваше да се движи по пистата, следван от десетина превозни средства, в това число бронирана военна кола с оръдие.
Озадачен, Норт поклати глава.
— Знаеш ли, Кет, мисля, че той ще рулира, докато излезе на пистата за излитане. На какво ли се надява? Ще го спрат.
Тя напрегнато следеше движението на боинга. После в съзнанието й зазвуча тревога.
— Не. Това е твърде лесно. Няма да е така.
Някъде далеч на югозапад се чу бръмченето на още един самолет и тя обърна глава и огледа хоризонта.
— Какво има? — попита Бил Норт.
— Шшт! — отговори тя и посочи на югозапад. — Чуваш ли?
— По дяволите!
Кет се обърна към него. Той гледаше през малък военен бинокъл.
— Какво?
Бил бързо й подаде бинокъла.
— Погледни, Кет. Това е „Боинг 737“ на „Еърбридж“! Кацналият самолет е друг!
По тялото й полазиха смразяващи тръпки.
— Проиграхме коза си — каза тя. — По дяволите! Сега със сигурност ще избяга.
Вдигна бинокъла и нагласи фокуса. Очертанията на „Боинг 737“ бяха непогрешими, обозначението на опашката се виждаше ясно.
Тя поклати глава.
— Бил, мога ли да те помоля да…
Норт я хвана за лакътя и я повлече към вратата на гълфстрийма.
Дейн се втурна след тях, скочи в самолета и викна на Джеф:
— Излитай!
На борда на „Еърбридж“ 90 — 14:21
„Браво, госпожице Бронски. Нямало засада, а? Поне вече знам, че не бива да ти вярвам.“
Кен насочи боинга на север и заобиколи западната страна на Гранд Меса, огромна планина с плоско било, която стоеше като пост на изток от Гранд Джънкшън. Увеличи мощността на двигателите, издигна самолета на деветстотин метра и прелетя покрай скалите вдясно.
Съзнаваше, че Бостич седи с широко отворени очи и следи всяко негово движение. Но вниманието на Кен трябваше да остане съсредоточено върху летенето, докато изпълнеше плана, който му бе хрумнал, за да се измъкне.
Преди да заобиколи северозападната страна на високото плато, Кен включи транспондера, защото знаеше, че радарната система на диспечерската служба в Гранд Джънкшън ще засече кода за похищение, който още проблясваше на екрана. Внезапната поява на кода и на самолета плюс ниската височина на летене щяха да предизвикат пулсации в апаратурата на въздушния контрол, докато съобщаваха на ФБР, че „Еърбридж“ 90 лети на изток, от южната страна на магистрала 70, водеща към Гленуд Спрингс и Аспен.
Това беше планът.
Щом боингът заобиколи северната страна, Кен изключи транспондера и наклони носа на самолета надолу, докато стигна на по-малко от шестстотин метра от планината.
„Господи, дано да не ударя още птици с тази скорост. Предните стъкла може да не издържат.“
Неочаквано отпред се появи малко възвишение и Улф дръпна щурвала към себе си, за да минат безпрепятствено над него.
„Скорост! Точно така.“
Погледна нагоре и вдясно към скалата, покрай която минаваха.
„Сега!“
Увеличи тягата и издърпа щурвала постепенно и равномерно, докато боингът изправи нос на около двайсет и пет градуса.
— Какво правиш? — разтревожено попита Бостич.
Улф не му обърна внимание, а постепенно намали скоростта. Издигнаха се на около две хиляди метра и планините изчезнаха вдясно. Кен зави точно преди самолетът да изскочи над върха на скалистото плато, после го насочи на юг и задържа височина шейсет метра над дърветата, езерата и уплашените летовници.
След две минути боингът изведнъж изрева над южния край на скалистото плато и носът му се заби надолу, после рязко се насочи да следва релефа, криейки се от радара на въздушния контрол. Кен се приготви да профучи над широката долина на юг. Пресметна наум колко време може да остане във въздуха. Летенето на ниска височина изискваше много гориво. Мислеше, че има повече запаси, но уредите показваха, че му остават по-малко от три хиляди литра.
„Може би ще е добре да налея гориво в Монтроуз.“
Лявата му ръка потърси малката книжка със списъка на летищата за частни пилоти на запад. Не трябваше да пуска електронния спусък и боравеше само със свободните си пръсти, но накрая я намери и без да спира да наблюдава показанията на уредите, прелисти страниците за Колорадо и намери Монтроуз.