Пред вратите на мрака [bg]

— От твоите уста, мой недотам скромни братко, това си е доста сериозна възхвала — рече Гуламендис.

— Длъжен съм да му отдам дължимото — беше наистина добър.

— Пъг каза, че разломите били като магнит — както магнитът привлича желязо, така и те привличали други разломи. Ако имаш вече изграден портал от един свят до друг, съществува повече от обичайна възможност някой, създаващ портал със случайна посока, да се свърже със света, който вече има портал.

— Хм, дали точно заради това галасмантите са създали Разпределителен свят?

Брат му повдигна рамене.

— Мога само да гадая какъв е отговорът, тъй като Регентският събор не смяташе, че съм достатъчно сведущ по въпроса. — Забоде пръст в разтворената книга. — Тази част оттук до края е писана много по-припряно от останалото и наподобява докладите, които получавахме от срещите на нашите сънародници с демоните — хаотични нападения, никаква милост от едната или другата страна, вълна след вълна от всякакви породи демони.

— Очевидно нещо се е променило — рече Ларомендис. — Тези демони, които видяхме преди, и тези в крепостта, не бяха като никои, които сме срещали.

— Тъкмо затова става все по-интересно — изръмжа Гуламендис. — Виж какво ще ти прочета: „И тогава при нашия господар Хиджила дойде пратеник от демоните, развял знамето на примирието, и ни съобщи условията им“.

— Примирие? — Замислен за десетките светове, прегазени от Демонския легион, и милионите изтребени таредели на тези светове, той прошепна: — Ние никога не сме получавали подобно предложение.

— Едхарите не приели предложението и предпочели да се бият докрай. Авторът на съобщението е вярвал, че това са последните му записки, и се е постарал да вмъкне всички подробности, които е сметнал за важни. Причината, поради която смятам, че ще успеем да използваме портала в пещерата, е защото точно това са възнамерявали да направят управниците на едхарите. Не става ясно дали са сполучили да се измъкнат навреме и дори дали са стигнали до портала. По-важното е, че ако успеем да се доберем до Острова на чародея и после до Е'бар, ще разполагаме със сведения от жизненоважно значение, които да съобщим на Регентския събор.

— Смяташ ли, че трябва да го съобщим на Тандареи? — попита Ларомендис.

— Винаги се свежда до това, нали? — отвърна с въпрос брат му.

— Братко, Съборът не може да продължава да следва курса, към който се придържаше последните три години. Кръгът на светлината трябва да бъде реформиран и всички служби, занимаващи се с магия, трябва да бъдат възстановени. Месеците, които прекарах на Острова на чародея, ме убедиха, че това е самата истина. Ако разговаряш с Магнус и Пъг за тяхната история и научиш за първите опити на Пъг, за Академията в Звезден пристан… Добре де, първо да се върнем живи и здрави.

— Мисля, че можем да сме там още днес, ако тръгнем веднага — рече Гуламендис.

— Посред бял ден?