Пред вратите на мрака [bg]

След кратко отбиване в една кръчма Сандрина се обзаведе със собствен съд — малка лодка, не по-дълга от двайсет стъпки, и ако в морето се случеше лошо време, преобръщането им бе неизбежно. Въпреки това Сандрина призова на помощ всичките си плавателни умения, колкото и да бяха посредствени, отправи молитва към Богинята и напуснаха пристанището.

Сандрина имаше едно предимство — можеше да се ориентира по звездите и не се съмняваше, че ще намери Острова на чародея. Прецени, че през първия ден трябва да плават на североизток и с падането на нощта да сменят курса. Фарсон и Кеандар не разбираха нищо от мореплаване и получиха кратки наставления за това какво трябва да правят. Щеше да им е тясно и неудобно, без възможност за усамотяване, но пък вече бяха привикнали един с друг.

Почти не разговаряха. Никой от тримата не бе мигнал последните две денонощия и бяха изтощени до смърт. Сандрина бе измъкнала от Кеандар малкото, което знаеше. Новата информация, добавена към това, което бе видяла, само я убеди, че се е натъкнала на неща, които за момента не е в състояние да разбере. Нищо от видяното не подлежеше на разумно обяснение и това само я изпълваше с безсилие.

След като потеглиха на път, Сандрина нареди на Фарсон да се опита да поспи. Що се отнасяше до Кеандар, той дори не се нуждаеше от подкана, защото скръсти ръце на гърдите си, отпусна глава и скоро потъна в дълбок сън. Сандрина знаеше, че по някакъв начин трябва да остане будна, докато се зазори, после да събуди Фарсон, да му покаже как да направлява лодката и едва след това да поспи. Основната й грижа бяха бандитите, пиратстващи в тези води. Надяваше се обаче скоро да напуснат крайбрежните води, където рискът от среща с пирати бе най-голям. Трима въоръжени опитни воини в града бяха едно. Но трима души в малка лодка срещу пирати в кораб бяха съвсем друго. Сандрина знаеше, че натъкнат ли се на пирати, много скоро ще се озоват на робското тържище в Дърбин.

Успя да остане будна само благодарение на силната си воля и когато най-сетне слънцето се показа на хоризонта, сръчка Фарсон и му предаде набързо един урок как се управлява лодката. С единично напречно платно и без кливер й бяха нужни само няколко минути, за да демонстрира простичката задача как да се носят пред попътния вятър. Не пропусна да подчертае, че трябва да я събуди и при най-малкото затруднение. Той кимна и Сандрина посочи звездата, която изгряваше пред тях.

— Това ти е главният ориентир. Ако държиш носа право към нея, ще се отдалечим достатъчно на север, а после можем да свием на запад, за да стигнем мястото, където отиваме. След около три часа ще видиш три малки звезди да се издигат приблизително на едно и също място. Те ще образуват триъгълник с върха надолу. Завърти носа на лодката към мястото, откъдето изгряват, докато голямата звезда се озове ето там. — И посочи една точка вляво. — Когато достигне най-високата си точка в небето… — Прозя се неудържимо и премигна уморено. — Ако звездата започне да се снижава… — Излегна се на дъното, затвори очи и продължи: — Тогава насочи лодката между нея и триъгълника, после я обърни право към триъгълника. Ще криволичиш, но в края на краищата ще стигнеш. Събуди ме, когато небето на изток започне да просветлява. Трябва да го погледна, за да преценя колко далече…