Пред вратите на мрака [bg]

По пладне наближиха района с вулканите. Въздухът бе изпълнен с тежката миризма на гореща пепел, а очите им смъдяха от лютивия дим — почти не полъхваше вятър. Димът ги скриваше от нежелани наблюдатели, но също така затрудняваше дишането и дразнеше очите.

Намираха се сред същинско море от гранитни скали, огромни сивкави плочи и черни сенки, накъсани от щръкнали назъбени камънаци. Понякога плочите пропукваха зловещо под краката им, подсказвайки, че крачат върху локви от нагорещена лава, които изпускаха облаци миришещ на сяра дим. Гуламендис дори за малко да пропадне в една цепнатина, ако брат му не го бе уловил навреме.

— Кой би искал да завладее това окаяно място? — попита Укротителят на демони.

— Ние сме го направили, та макар и само за известно време — отвърна Ларомендис. — Трябвали са ни кристалите, които се раждат в тези вулкани, а и тук са най-големите метални залежи в познатата вселена. — Той се огледа, сякаш се мъчеше да се ориентира. — Прекарах известно време по тези места по заръка на Регентския събор и при мините на юг, от другата страна на изоставената крепост… Мога само да кажа, че са невероятни — има мед, сребро, желязо, злато… — Той си пое въздух и се закашля. — Колко още ще вървим?

Гуламендис спря и надзърна в книгата, за да се увери, че са на прав път.

— Ако съм разбрал правилно, трябва да изкатерим ето онзи хребет. — Посочи на юг и Ларомендис видя на около миля от тях висок скален масив, към който водеше относително полегат склон. — Пещерата трябва да е някъде от другата страна.

След около час се изкачиха на хребета и Ларомендис възкликна:

— Богове и отци!

Пред тях се простираха миля след миля натрошени и напукани скали. В далечината се виждаха огнени фонтани и гейзери, които бяха само външни признаци за активната вулканична дейност отдолу. Откакто бяха дошли тук, таределите бяха станали свидетели на две изригвания, нито едно от които не бе толкова мощно, че да заплашва съществуването на крепостта на юг, но достатъчно силни, за да ги откажат от проучване на района. Братята предполагаха, че ако не са били тези изригвания, изследователите са щели да открият крепостта на север. Разбира се, ако не бяха дошли демоните.

— Сега накъде? — попита Ларомендис.

— Нататък. — Гуламендис посочи.

— Не може ли да си малко по-точен?

— Не — заяви брат му и заслиза надолу по една застинала река от лава.