Пред вратите на мрака [bg]

От момента, в който четиримата се събраха за вечеря, беше ясно, че Амиранта има да им казва нещо, но мълчи, опасявайки се, че могат да ги подслушват. Когато най-сетне останаха сами, Пъг погледна Магнус въпросително, младият магьосник кимна, затвори очи и каза:

— Разполагаме с няколко минути. Магията, която използват, за да ни шпионират, е доста слаба, но ако я неутрализирам твърде често, ще им направи впечатление.

— Какво откри? — обърна се Джим към Амиранта.

— Това, за което дойдохме — отвърна той. — „Великата демонична наука“ и дори повече.

— Повече? — попита Пъг. — Какво повече?

— Всичко, което е известно за демоните — отвърна Амиранта, като едва сдържаше вълнението си. — Смятах се за опитен чародей, демоните са моя специалност, но не съм знаел нищичко! — Той се облегна назад. — Още не съм я приключил, но четох достатъчно, за да знам, че съм свидетел на нещо неописуемо!

Пъг погледна Магнус и той каза:

— Само още минута, не повече.

— По-късно можем да го обсъдим с подробности — рече Амиранта и се обърна към Джим. — След като я откраднеш.

Джим сви рамене, сякаш това беше дребен проблем. Библиотеката не беше Имперската съкровищница, щеше да влезе и да излезе за броени минути, с книгата в торбата. Като дипломат възможността да го претърсят при напускане на страната бе минимална, а озовяха ли се в открито море, четиримата можеха да обсъждат проблемите си на воля.

— Има ужасно много неща, за които трябва да говорим — заяви Амиранта. Осъзнаваше, че им остават само няколко секунди. — Демоните са много повече, отколкото си мислим. Много, много повече — повтори и в този момент Магнус вдигна ръка и заговори:

— Натъкнах се на едно описание на морската битка при Окото на квестора през петнайсетата година от управлението на Родни Трети. — Разсмя се малко насила и продължи: — Разказът е доста по-различен от този, с който разполагаме в Крондорската библиотека.

Разговорът продължи в същия дух — находките и сравняването им с досегашните проучвания, като от време на време подхвърляха по някоя похвала относно гостоприемството на домакините. Всеки от участниците доста бързо възприемаше ролята на доволен гост и уморен книжник.

Джим обмисляше кой ще е най-удобният момент да напусне стаята си, без да събуди жената до себе си — знаеше, че квеганците ще се погрижат някоя агентка да топли леглото му. Ако не срещнеше никого по краткия път до библиотеката, щеше да може да вземе книгата — след като получеше точното й описание от Амиранта — и да се върне за не повече от половин час, може би дори по-малко.

Пъг и Магнус се измъчваха от други мисли — какво ли е открил Амиранта в книгата?

А самият Амиранта седеше мълчаливо: все още не бе сигурен дали е започнал да разбира поне малко случващото се и се питаше дали ще намери някакъв смисъл в него. Защото тази книга не бе дело на един изгубил здрава почва разсъдък, тя променяше всичко, което бе смятал, че знае за демоните, както и представите му за така наречения от учените Пети кръг на ада.