![Пред вратите на мрака [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/7/2/1/pred-vratite-na-mraka-bg-download.jpg)
Пред вратите на мрака [bg]
- Автор: Фейст Раймонд
- Серия: The Demonwar Saga #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553904
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пред вратите на мрака [bg]». Краткое содержание книги:
— От бойниците на Кан-дукар!
— Тогава Близнаците ще са вдясно, а Огнената кралица — вляво!
— Но защо не знаем нищо за тази древна крепост?
— Никога не сме стигали толкова надалече — отвърна магьосникът. — Кан-дукар е бил най-северното укрепление на Телесан, когато са се появили демоните. Този свят всъщност е останал незаселен заради пушеците и пепелта. Единствената причина да пращаме работници тук са били ценните метали.
— Мислиш ли, че затова демоните държат тези затворници?
— Възможно е — отвърна Ларомендис.
— Хъм. — Брат му поклати глава. — Е, поне вече знаем откъде са се взели.
— Знаем ли?
Укротителят на демони въздъхна.
— Всъщност не. Искам да кажа, знаем, че порталът в стената при вратите води към един свят, където видяхме демоните да се бият, и че не са дошли оттам.
— Не бива да палим светлина, тъй като ще ни видят веднага — каза Ларомендис. Така че ще трябва да почакаме до утре, за да огледаме какво има тук и дали нещо може да ни е полезно. Но ще ни трябва и храна. Ще сляза да взема. Ти винаги си бил по-добрият учен, така че огледай наоколо, докато все още има някаква светлина.
И излезе и затвори вратата. Гуламендис бавно огледа книгите по лавиците и погледът му се спря върху един голям подвързан с кожа том. Той посегна към него и в мига, когато пръстите му го докоснаха, отдръпна рязко ръка.
— Демони! — прошепна Гуламендис. — Възможно ли е? — Взе книгата, отвори я и веднага позна древните рунически символи за демоничен контрол. — Олеле! — възкликна тихо, седна и започна да чете.
След малко брат му се върна с торба с храна и каза:
— Добре, че се измъкнахме от бараката. Когато се върнах, някакви джуджета тъкмо вземаха храна за затворниците.
— Защо не са ни открили снощи?
Ларомендис сви рамене и му подхвърли една ябълка.
— Може би не хранят затворниците всеки ден. Откри ли нещо?
— Да — рече брат му. — Мисля, че дори намерих няколко неща. Важни неща.
— Като?
— Къде е портата, водеща към този свят.
— Наистина? — попита заинтригувано брат му. — И какво друго?
— Кой и какво може да е в центъра на това безумие. Но вече е твърде тъмно и не мога да чета повече.
— Да, наистина се стъмни съвсем. Е, ще продължим утре.
— И още нещо — рече Гуламендис.
— Какво?
— Мисля, че намерих път към дома.
Ларомендис повтори това, което бе узнал току-що.
— Значи тази стая е принадлежала на човешки магьосник, който се наричал Макрас…
— Макрос.
— Макрос. И той е бил съветник на местния управник.
— Кралят на Дес.
— Кралят на Дес. И Макрос е открил портал, построен от незнайни същества в далечното минало.
— Аха.
— И докато експериментирал с това устройство, отворил портала.
— Да, към един свят… Ще трябва да прочета отново тази част, когато стане светло.
Ларомендис помълча известно време в тъмнината, после каза:
— Да преминем нататък. Този портал не е същият, през който дойдохме тук ние.
— Да, не е, защото според неговото описание се намира в една близка долчинка, ако предположим, че Макрос е бил тук, когато е писал, и под близка е имал предвид до тази кула.
— Добре де, да речем, че открием портала. Как ще го отворим?
— Тъкмо затова казах „мисля, че намерих път към дома“, а не „пътя“. Ако успеем все пак да се справим, предлагам, когато се върнем — видя, че Ларомендис се готви да възрази, и вдигна ръка, — да идем не в Е'бар, а на Острова на чародея.
— Как?
— Прекарах достатъчно време при портала на острова, за да… Е, мисля, че ще мога да ни прехвърля там.
Ларомендис обаче не изглеждаше толкова обнадежден.
— И какво ще използваме, за да го задействаме?
— Взех някои неща от мъртвия галасмант.
— Кристали?
— Кристали.
— Тъй като нямам по-добра идея — рече Ларомендис, — може ли да предложа да тръгнем сега, да вземем книгата с нас и да я прочетем, когато се зазори?
Гуламендис изпитваше крайна неохота да зареже тази съкровищница на древни познания, но не можеше да отрече, че предложението на брат му е мъдро.
Слязоха по витата стълба на кулата и огледаха дългия коридор, който водеше към стълбището за подземията и вътрешния двор. Прокраднаха се покрай затворените врати и пустите помещения и когато се озоваха в тъмницата, Гуламендис рискува да надзърне към килиите. Затворниците спяха, сгушени един в друг, за да се топлят. Нямаше пазачи.
Продължиха колкото се може по-безшумно към ниската врата към двора и Ларомендис я открехна съвсем лекичко и надзърна отвън. Не се виждаше никой.