Пред вратите на мрака [bg]

— Трябва да е някъде наблизо — предположи Гуламендис.

— Откъде знаеш?

— Авторът е отбелязал точното време за път. Зная колко време ще отнеме на човек с кон да стигне дотук.

— Ами ако е бил пеша?

Гуламендис го изгледа с досада.

— Той пише „яздене“. Не видя ли изоставените конюшни в крепостта?

— И?

— Направих необходимите корекции във времето, като взех предвид и промяната на местността, и мисля, че вече сме наблизо. — Той махна с ръка. — Би трябвало да е някъде там.

— Какво по-точно търсим?

— Портал. — Не звучеше толкова уверено, колкото преди малко.

— Нали помниш, че този при крепостта беше невидим? — попита Ларомендис.

Укротителят на демони се замисли за миг, после каза:

— Ти си майстор на невидимото. Знаеш ли как може да се промени това?

— Може би, ако ми е ясно какво търся.

— Портал?

Ларомендис малко се засрами, че не се бе сетил сам да използва уменията си в тази насока.

— Все пак ще е добре да познаваме района поне приблизително.

Гуламендис описа кръг с ръка.

— Ако правилно чета книгата, порталът трябва да е съвсем наблизо. Изглежда, са го построили достатъчно далече от крепостта, та ако се случи нещо ужасно и непредвидено, да могат да евакуират водача и придворните му.

— И къде според теб е най-логично да се намира?

— Някъде близо до стария път, на който сме в момента. — Той посочи един невулканичен хълм наблизо. — Това може да е единственият знак за ориентиране, останал отпреди изригването, и ако е споменатият в книгата… — Огледа се. — Трябва да сме наблизо. Когато разполагаш портала до пътя, ще избереш равно място, на безопасно разстояние… — Пак посочи. — Като онова там.

Ларомендис кимна и се приближи до едно равно място между две скали. Затвори очи, после протегна ръце и ги разпери. След миг каза:

— Не. Нищо.

— Какво пък, да се заемем за работа методично — рече Гуламендис. — Огледа се за друго подходящо място, избра едно и го посочи. Брат му се доближи, за да обследва и него.

Намериха портала след три часа. Не беше невидим. Просто бе съборен от някой от трусовете през годините. Имаше широка основа, подобна на тези, които използваха таределите, и две извити арки. Трябваше да внимават, докато го изправяха, защото нямаше с какво да го поправят, ако го повредят.