Пред вратите на мрака [bg]

Магнус го стрелна с поглед, после попита чародея:

— Кой я е написал?

— Няма име на автор — отвърна Амиранта. — Може да е споменато някъде, прочетох само една четвърт от нея преди Ливия да се върне и да ме покани да излезем. Там има… Просто не знам откъде да започна. Представата ми за Петия кръг на ада е като за място, където цари хаос, всичко непрестанно се мени, насилието е определящ закон и най-силните се издигат, за да командват. — Той сниши глас. — Но има много повече от това. Например йерархическият строеж! — Той вдигна ръка и чак след това забеляза, че е приковал вниманието им. Дори Джим го слушаше напрегнато. — И аз като вас смятах, че демонският крал е най-силният, този, който се е добрал до поста си чрез двубои, убийства, всяване на ужас или съюз с по-слаби и търсещи закрила, но…

— Но? — попита Магнус.

— Тези демони са робска каста — рече Амиранта.

— Робска каста?

— Като кешийските воини псета, обучени да убиват, побъркани, свирепи, умеещи само едно — да воюват. Но те имат свое общество. Имат строители… Къде беше онази зала от другата страна на разлома, където Макрос е загинал при двубоя с Маарг, Пъг?

Пъг премигна, сякаш не се бе замислял за това досега.

— Видях я съвсем за кратко.

— Но въпреки това ми я описа, когато ми разказваше за Макрос — посочи Амиранта.

— Мислех, че е някакъв друг свят.

— Такъв, който демоните вече са завладели? — попита Магнус.

— Ще трябва да прекарам още няколко дни над книгата — каза Амиранта и погледна Пъг. — Може ли да я взема в стаята си?

— Разбира се.

Амиранта посегна към книгата, но вместо да я вдигне, я отвори на последната страница. Листът бе прегънат и когато го разгъна, всички видяха, че е няколко пъти по-голям от останалите страници.

— Какво е това? — попита Джим.

Чародеят отвърна почти засмяно:

— Освен ако не греша, скъпи милорд Джеймс Джеймисън, това трябва да е карта на ада!