Пред вратите на мрака [bg]

— Ще съм ти премного благодарен, Сандрина — отвърна джуджето.

Тя пое кормилото и нареди на Фарсон:

— Щом ти кажа, се премести отзад.

Насочи лодката към полегатия бряг и щом усети, че вълната отдолу ги повдига, извика на Фарсон:

— Свали платното!

Той изпълни нареждането и в следващия миг една голяма вълна ги понесе към плитчините.

— Назад! — извика тя и всички се преместиха към кърмата, за да не позволят на носа да се зарови в пясъка. — Пригответе се да скочите и да изтеглите лодката. — Изчака още малко. — Скачай!

Скочиха. Водата бе до кръста на Сандрина и Фарсон и почти до шията на Кеандар. Бързо изтеглиха лодката на сушата и Сандрина въздъхна облекчено. Не се бе съмнявала, че Богинята ще бди над тях през целия път, но все пак се беше притеснявала.

— Да слагаме броните — нареди тя.

След малко вече се изкачваха по една тясна пътечка.

Не се виждаше жива душа, но Сандрина не се съмняваше, че по някакъв начин Пъг е осведомен за пристигането им, или ако не е на острова, го знае този, когото е оставил за заместник. Беше изнурена до смърт, но близостта на крайната цел възвърна поне част от силите й.

Щом влязоха в двора на древната крепост, тя зърна познато лице. Беше младият магьосник Джейсън, с когото се беше срещнала при предишното си посещение на острова.

— Сандрина — провикна се той и се усмихна. — Наредено ми е да се погрижа за теб.

— Спътниците ми се нуждаят от храна, чисти дрехи и почивка — отвърна тя и му представи Фарсон и Кеандар. — А аз трябва незабавно да говоря с Пъг.

Джейсън кимна, повика друг млад мъж, който бе застанал при вратата на крепостта, да се погрижи за Кеандар и Фарсон и каза:

— Сигурна ли си, че не би предпочела и ти първо да си починеш? Без да се обиждаш, но изглеждаш като истински парцал.

Тя се усмихна.

— Така се и чувствам, но това няма значение. — Разтърси глава. — Не, първо ще говоря, после ще спя.

— Добре — каза той. — Ела.

И я поведе през двора, където видяха Саманта да бърка голямо врящо гърне. Пълничката жена прегърна Сандрина и я целуна.

Сандрина бе толкова изтощена, че едва намери сили да отвърне на прегръдката й. После попита:

— Брандос тук ли е?

— Да — отвърна Саманта. — И Амиранта също.

— Чудесно — каза Сандрина и Саманта я погледна изненадано и повтори:

— Чудесно?

— Той е много гаден, но тъкмо сега се нуждая от опита му. Трябва да тръгвам. По-късно ще се видим. — Прегърнаха се още веднъж и Сандрина тръгна с Джейсън към кулата.