Kолеж за магьосници

В библиотеката отново нямаше посетители, затова Куентин веднага видя Джош, седнал до малка квадратна масичка. Срещу него се беше настанил висок мъж, слаб като скелет, с изпъкнали скули и тънки, сякаш нарисувани мустачки. Черният костюм висеше на него като на закачалка. Изглеждаше досущ като погребален агент.

Куентин го позна — кльощавият беше пътуващ търговец, който веднъж — два пъти годишно пристигаше в "Брейкбилс" с дървения си фургон, натоварен със сандъци и куфари, пълни с какви ли не амулети, талисмани и реликви. Никой не го харесваше, но колежаните го покровителстваха само защото притежаваше неосъзната духовитост и вбесяваше преподавателите, които все заплашваха, че завинаги ще му забранят достъпа до територията на "Брейкбилс". Самият той не беше магьосник и не можеше да различи ценната вещ от вехторията. Това обаче не му пречеше да взема прекалено на сериозно и себе си, и стоката си. Името му беше Лавлейди.

Беше се появил малко след инцидента със Звяра и по-малките ученици си купиха талисмани, за да ги предпазват от следващо нападение. Само че Джош не беше толкова наивен — поне така смяташе Куентин.

— Здрасти — подвикна му и тръгна към него, но си удари челото в невидима преграда. От каквото и да беше направена, бе студена и скърцаше като чисто стъкло. Освен това беше звукоизолираща — той виждаше как мърдат устните на двамата до масичката, обаче не чуваше какво си говорят. След миг Джош го забеляза. Размени няколко думи с Лавлейди, който се обърна да погледне новодошлия. Не изглеждаше зарадван от присъствието му, но взе нещо подобно на стъклена чаша, което стоеше наопаки върху масата, и го обърна. Преградата изчезна.

— Здравей — намусено промърмори шишкото. — Какво те води насам? — Под зачервените му очи се бяха вдълбали големи сенки. И той не беше въодушевен от появата на съученика си.

— Какво става с теб? — Куентин се престори, че не забелязва Лавлейди. — Нали ти е известно, че тази сутрин имаме мач?

— Ох, братче. Да. Мач. — Джош разтърка очи с опакото на дланта си. Лавлейди ги наблюдаваше, опитвайки се да запази достойнството си. — С колко време разполагам?

— Минус половин час.

— Ох, братче — повтори шишкото, за миг облегна челото си на масичката, после погледна пътуващия търговец. — Имаш ли нещо за пътуване във времето? Например, времеизключвател.

— Не и този път — тържествено обяви Лавлейди. — Обаче ще поразпитам тук-там.

— Върхът! — Джош се изправи и отдаде чест. — Изпрати ми един бухал.

— Побързай, чакат ни. На Фог му замръзна задникът.

— Така му се пада. И без това е прекалено голям. — Докато вървяха към задната врата на Къщата, Джош пристъпваше много бавно и няколко пъти едва не се блъсна в съученика си или в рамките на вратите. По едно време спря и се обърна кръгом. — Чакай! Отивам да си взема костюма за куидич. Тоест спортния екип за уелтърс.