Английското момиче

— На мен?

— На себе си. Ще си помисли, че се е издънил, като е поискал само десет милиона. Похитителят ще се върне, за да иска повече пари. И ако се съгласите да платите тази сума, ще се върне за още повече. Така ще точи парите ви милион след милион, докато не ви остане нищо.

— В такъв случай какво предлагате?

— Ще чакаме телефонът да звънне. И когато това се случи, ще му кажем, че ще платим един милион — или го взема, или няма да получи нищо. След това ще затворим телефона и ще чакаме да позвъни отново.

— Ами ако не се обади? Ами ако я убие?

— Няма да го направи.

— Откъде сте толкова сигурен?

— Защото той е инвестирал твърде много време, усилия и пари. За него това е бизнес, нищо повече. Вие трябва да действате по същия начин. Трябва да подходите към това като към всички други трудни преговори. Няма лесни рецепти. Трябва да го сломите. Трябва да бъдете търпелив. Това е единственият начин да я върнем.

В стаята настъпи дълбока тишина. Джеръми Фалън бе напуснал поста си пред прозореца и съзерцаваше една картина — „Лондонски градски пейзаж“ от Търнър, — сякаш я виждаше за първи път. У Греъм Сиймор пък като че ли внезапно се пробуди страстен интерес към килима.

— Оценявам вашия съвет — каза Ланкастър след известно време, — но ние… — Замълча, после бавно и отчетливо добави: — Аз реших да им дам каквото искат. Маделин бе отвлечена заради моето безразсъдно поведение. Длъжен съм да направя каквото е необходимо, за да я върнем благополучно у дома. Така е почтено да постъпя заради нея и заради поста, който заемам.

Репликата прозвуча, сякаш бе написана от Джеръми Фалън, и ако се съдеше по самодоволното изражение на жалкото му лице, наистина го бе направил.

— Може би е почтено — отвърна Габриел, — но не е разумно.

— Не съм съгласен — възрази премиерът. — Джеръми също.

— При цялото ми уважение, господине — каза Алон, обръщайки се към Фалън, — кога за последен път успешно сте преговаряли за освобождаването на заложник?

— Смятам, ще се съгласите — отговори Фалън, — че това не е обикновен случай на отвличане. Мишената на изнудвачите е министър-председателят на Обединеното кралство. И аз в никакъв случай не мога да му позволя да бъде недееспособен поради дълги и протакащи се преговори.

Фалън направи това изявление спокойно и с абсолютната увереност на човек, свикнал да шепне инструкции в ухото на един от най-влиятелните мъже в света. Това беше образ, улавян многократно от британските новинарски медии. И именно това бе причината, поради която карикатуристите обичайно изобразяваха Джеръми Фалън като кукловод, който дърпаше конците на Джонатан Ланкастър.

— Откъде смятате да вземете парите? — попита Габриел.

— Приятели на премиера се съгласиха да му ги заемат, докато той бъде в състояние да им ги върне.

— Сигурно е хубаво да имаш такива приятели. — Алон се изправи. — Изглежда, че при вас всичко е под контрол. Единственото, от което се нуждаете сега, е човек, който да достави парите. Но се погрижете да намерите някой добър. В противен случай след няколко дни пак ще се озовете в тази стая, очаквайки телефонът да иззвъни.