Злочестие [bg]

Коуди щеше да донесе на Крадеца вода, да му прави компания и да види какво може да узнае за него. Аз взех другите трима и слязохме долу, докато Коуди разсейваше Епичния. Когато стигнахме на приземния етаж, Меган ме хвана за ръката.

— Това не ми харесва — прошепна тя.

— Склонен съм да се съглася — каза Ейбрахам. — Висшите Епични са непостоянни и не заслужават доверие. Тук присъстващите се изключват.

— Има нещо странно в него — отговорих аз и поклатих глава. Вдигнах поглед към стълбището и чух как Коуди провлачено подхваща да разправя на Крадеца някаква история за баба си в Шотландия. Оказваше се, че тя плувала до Дания.

— Усещала съм тази тъмнина, Дейвид — настоя Меган. — Да го държим тук е като да се сгушим до бомба, спокойни, че няма да избухне, само защото часовниковият механизъм тиктака.

— Хубаво сравнение — разсеяно казах аз.

— Благодаря.

— Но неточно. Той не следва модела, Меган. Уплашен е. Не е толкова предизвикателен, колкото просто арогантен. Не мисля, че е опасен. Поне не и за нас в момента.

— Готов ли си да заложиш живота ни на това чувство, Дейвид? — попита Мизи.

— Вече го направих, когато ви доведох тук. — Не беше приятно да го кажа, но беше истина. — Казвал съм го и по-рано: единственият начин да спечелим войната срещу Епичните е като използваме други Епични. Ще откажем ли на един от най-могъщите, когато той изглежда готов да работи с нас?

Останалите се умълчаха. В тишината мобилният ми избръмча. Погледнах го, като донякъде очаквах да е Коуди с продължение на историята си, което иска да чуя. Оказа се, че е Летящ рицар.