Хайка за вълци

Когато овцете започнаха да се агнят по пет, по десет в денонощие, Николин не спеше нощем, а лежеше облечен на миндера в кухнята и час по час ходеше в кошарата да види дали има ново агънце. Отнасяше го до печката да се подсуши, а ако бе задушено при раждането, духаше в устата му, разтриваше го, както го бяха учили старите овчари в село, и така му вдъхваше живот. Леля Райна всяка сутрин го заварваше заспал дълбоко на миндера след безсънна нощ, а на пода до него някое агънце. „Боже, туй дете ще се поболее с тез агънца, казваше тя на Деветаков, речи му да си спи горе в стаята! Ни яде, ни спи като хората!“ Но вместо да посъветва момчето да си стои нощем в стаята, Деветаков често слизаше вечер в кухнята да види новородените агънца. Току-що бе се завърнал от Франция и както бива след скорошно завръщане от чужбина, още носеше облеклото, което бе носил там — домашен вълнен пуловер с висока яка, плетена шапчица и сив панталон на тъмни карета. Навън всичко бе сковано в сняг и лед, зад прозореца бушуваше виелица или лежеше призрачна бяла пустота, а в кухнята витаеше тайнството на раждането, на нещо топло и животворно, въплътено в дълбоките и влажни очи на агънцата, в усилията им да се задържат на крехките си, несъразмерни с тялото крачета, да поемат първите глътки мляко, и това го изпълваше с детинска радост и вълнение. Леля Райна спеше в съседната стая, чуваше ги, като отиват до кошарата и се връщат, и влизаше при тях. „Мишо, Мишо, ама и ти си едно дете, лели! — гълчеше тя свойски господаря си. — Хайде, лягайте си, кое време е станало. Агънцата и без вас ще се оагнят, господ ги пази отгоре…“

Овцете престояваха в чифлика само през зимните месеци. В първите дни на пролетта ги откарваха в летните къшли, никой не възложи на Николин някаква работа и той отново се привъртя към леля Райна. Тя бе готвачка, но се грижеше и за къщата. В най-усилните дни по жетва и вършитба мъжът и двете й дъщери идваха да й помагат, през останалото време сама се справяше с работата. Имаше стая на долния кат, но оставаше да спи там само в най-студените зимни дни или когато й се налагаше да остане до късно в чифлика. Тъй като нямаше домакин да се занимава с разходите и поддържането на къщата, с времето тя си бе присвоила и тази длъжност. Водеше сметка за всичко, знаеше какво има и какво е нужно за къщата, държеше под ключ дори празните чекмеджета на масите, разпореждаше се с домашния бюджет както намери за добре и се отчиташе до стотинка на Деветаков. Тя даде и първата заплата на Николин.