Хайка за вълци

Същата година и по същото време Иван Шибилев живееше във Варна и се колебаеше да постъпи ли в трети гимназиален клас или не. Първите два класа бе завършил с отличие, и то без особени усилия, и все пак едва ли щеше да продължи учението си, ако майка му не бе пристигнала от село по някаква работа. Тя бе овдовяла и повторила с един вдовец от Орлово, но Иван Шибилев отказа да я последва. Прекара едно денонощие в чуждата къща, каза на майка си, че не може да остане ни час повече там, и се върна у дома си. Всички усилия на майка му да го приобщи към новото семейство останаха напразни. По-късно роди момиче от втория си брак, но тогава Иван бе единственото й дете и само заради него се бе решила да повтори. Покойният й мъж бе оставил над сто декара земя, хубава двукатна къща, добитък и пари, но за четирите й вдовишки години имотът започна да се разпилява. Беше млада и неопитна в стопанската работа, крадяха я всички и докато се усети, парите се стопиха, земята запустя, а от добитъка останаха само два вола и една крава. За да осигури бъдещето на сина си, отиде под второ венчило и случи — вторият й мъж излезе разбран човек и като нея средно заможен. Той не се обиди от своенравието на момчето, макар да виждаше, че майка му страда и заради него е готова да се върне в селото си. Решиха да оставят момчето само и да го навестяват през ден-два с надеждата, че като хване студът и го измъчи самотата, то ще поиска да се прибере при тях. Но момчето не се измъчваше ни най-малко от самотата, а напротив, чувствуваше се много добре и молеше майка си да не се безпокои за него. Посрещаше я радостен и тя виждаше, че е здрав и весел, а това бе най-важното за нея. И зимата не го уплаши. Докараха му нарязани и сухи дърва, сложиха му печки в двете стаи, майка му почистваше и приготвяше храна най-малко два пъти в седмицата. Така на дванайсетгодишна възраст Иван Шибилев заживя сам като стопанин на къщата. Много работи му идеха отръки и още тогава у него се проявиха склонности и заложби, които по-късно щяха да станат причина селяните да го нарекат Пенкилера. Наред с уроците и домашните работи, свиреше на всички музикални инструменти, каквито се намираха в селото, пишеше стихчета и рисуваше с водни боички, често се отбиваше и в дърводелницата на съседа си да го гледа как работи и сам се опитваше да работи с по-леките инструменти.

В града Иван Шибилев заживя при възможно най-добри условия. Майка му нае хубава стая в центъра на града с пълен пансион, т.е. с храна при хазаите и всичко необходимо да бъде сит, облечен и да си гледа уроците. Уроците не му създаваха никакви трудности, запомняше ги още в клас, а домашните си приготвяше за по-малко от час, така че проблем за него не бе времето в клас, а извън клас. Любопитството му неудържимо го влечеше към живота на града и до края на първия срок успя да вкуси кажи-речи от всичките му прелести. Всеки ден след училище се отбиваше в колоездачницата, наемаше велосипед и бясно препускаше по асфалтираната пътека покрай морската градина, наминаваше към стрелбището, ходеше на пристанището да гледа чуждестранните кораби, минаваше покрай пазара или тръгваше по главната улица, където привечер целият град излизаше на разходка и където можеше да се види цялата му пъстрота. Най-силно го привлече киното.